Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
На запад — мини на 26.
На изток, в пустинята — отиваш на 172.
На север — попадаш на 66.
268
Конят ти спира на място. Искаш да го пришпориш напред, но и сам не можеш да помръднеш малкия си пръст. Нещо ти пречи да продължиш пътя си, сякаш някаква огромна и незнайна сила се е намесила в предначертанията на съдбата.
Двамата с коня стоите като замръзнали край брега на езерото Ноя. Нито един косъм от косата ти или от гривата на коня не трепва под слабия полъх на вятъра. В този момент ти не се различаваш от каменния великан. Никой не може да каже жив ли си или си мъртъв. Имаш чувството, че си се вмъкнал в кожата на колоса.
Скоро това състояние минава и ти отново можеш да се движиш.
Мини на 181.
269
Градът е в развалини. Гледката е много тъжна за един владетел, но ти не се оставяш на тъгата. Време е да сееш, да сееш труд и добро.
Скоро много от жителите се връщат в града. Като гледаш как хората се трудят, вече си сигурен, че един ден този град ще бъде пак така богат и могъщ, както беше преди години.