Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Започни от 1.
246
Имаш най-острия нож. Мислиш си какво можеш да направиш с него. Да изкъртиш зъбите? Невъзможно. Да нараниш венците? Може би, но това не е спасение. Да разсечеш устните? Те служат само за мляскане, но не са толкова опасни. Изобщо не са опасни.
Торк посяга към меча. Очите му търсят твоите, той иска да каже: „Само ми заповядай, и аз ще се хвърля срещу Гадната мръсна уста. Аз ще съм първият, който я е затворил!“
Тоя жест на едноръкия воин те трогва. И все пак Торк е прекалено прям, прекалено твърд в решенията си. Понякога му липсва гъвкавостта на дивия звяр.
Показваш му с очи, че имаш по-добър план. Мини на 34.
247
Голяма си скъпчийка, змийо, не ми се дават толкова пари, казваш си на ум. Сега ще видиш що е княжеска десница.
Мечът вече е в ръката ти, но този път не успяваш да изпревариш змията. Езикът й се стрелва мълниеносно във въздуха и те ужилва по шията.
Не усещаш болка. Като отдалеч до теб долитат думите на Веста:
— Ех, княже, струва ли всичкото злато на света колкото един човешки живот? Дано поне си се сетил да вземеш противоотрова.
Ако имаш противоотрова, Веста ще те спаси и цялата група ще се върне към началото на гората. Там можеш да тръгнеш на изток — попадаш на 26, или на север — отиваш на 66.
Ако нямаш противоотрова, започни от 1.
248
Когато наближавате до групата, местните жители те познават и ти правят дълбок поклон.
— Голяма е мъката ни, княже — казва едър и силен мъж. — И ние скърбим за станалото.
— Къде са местните жители? — питаш го.
— Всички се разбягаха. Слухът за Трошача не им дава покой.
— Кажете им, че рано или късно ще му видя сметката — успокояваш го ти. — Имате ли лодка?
— Ние сме бежанци, княже, но край реката все ще се намери някоя изоставено лодка.
— Благодаря ви! — казваш на сбогуване ти. — И помнете, княз Архан ще си разчисти сметките с Трошача!
Мини на 103.
249
И без магии ще се оправя, казваш си. Ще се справя с мижитурките на Гадната мръсна уста, ако ще да се разпадне светът!
Изваждаш меча си. Торк и конярят също оголват оръжията си. А летящите хоботи вече кръжат като тъмен рояк около вас! Те се спускат върху теб от всички страни. Мечът ти съсича няколко от тези тъпи създания, но останалите те хващат с хоботите си, издигат те и те понасят на юг, към езерото Ноя, и от височина хиляда метра те пускат върху главата на каменния великан.
Умираш мигновено.
— Ур-ри-ку-у-у! — провиква се Трошача. Викът му разтърсва из основи порутената крепост.
Започни от 1.
250
Кръвта ти кипва. Как смее тая змия да се разпорежда в собствените ти владения? Как може тя да взема данък за преминаването от едно място в друго? Това е право на държавата, на монарха, това е твое лично право!
— Ще ти дам нещо много по-ценно — казваш заплашително и изваждаш меча си от ножницата. Острието му блесва ослепително на слънцето. С тоя меч си поразявал враговете на твоята държава, той ще продължи да поразява всеки, който дръзне да си присвои част от твоето разорено княжество!
Ала змията е по-бърза от теб. Езикът й излита мълниеносно във въздуха и оставя върху китката ти една малка рана.
— Зелен си още, княже! Не можеш да се мериш със змия!
Тази рана е смъртоносна. Жалко, че не успя да се пребориш за княжеството и за себе си. И какво от това, че гадателката ще те оплаче и ще те зарови в хладната пръст? На тази земя си й нужен жив и здрав!
Започни от 1.
251
От устата се чува свистене. Тя се опитва да ви засмуче и да ви прекара през адската си мелница. Това не е просто полъх, това е силен вятър, който развява гривите на конете. Вятърът минава през зъбите на Гадната мръсна уста. Чува се тъжна, зловеща музика, музика, която предвещава гибел.
Конят на Зияд се изправя на задните си крака. Цвиленето му се понася над цъфналите овощни дървета в долината, очите му се разширяват, сякаш се канят да изскочат от орбитите си, на устата му избива пяна.
Всичко става толкова бързо, че успяваш да извикаш само:
— Скачай!
Зияд скача от седлото. Обезумял от ужас, конят му се хвърля право в Гадната мръсна уста. Зъбите се затварят, чува се едно „Х-р-р-у-с-с-с!“ и гръбнакът на коня се счупва. От устата се разнася доволно мляскане.
— Това може да задоволи и най-изискания вкус — казва Гадната мръсна уста. Тя започва да дъвче бавно и методично. За няколко секунди конят изчезва. Остава само седлото.