Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Трошача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трошача

Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:

Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк — около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан — примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Перейти на страницу:

Мини на 162.

238

За какво служи тази проклета кула? Кой и кога е успял да я издигне на твоята земя, без да поиска разрешението ти? Миналата седмица тук нямаше нищо. Дали е предназначена за обзор на неприятелски стан? Не, невъзможно, от тук нишо не се вижда. Може пък да служи за обстрелване на вражески лагер? Но как ще обстрелващ това, което не виждаш?

Колкото и да си блъскаш главата, тайната си остава тайна. Прехвърли се на 100.

239

Двамата с Торк яздите мълчаливо един до друг. Нощта е топла, луната осветява пътя, всичко е просто и ясно, твоето място на трона изглежда непоклатимо.

В далечината виждаш няколко високи дървета. Местността ти е позната като дланта на собствената ти ръка. Там пътят завива и продължава на изток към неизследваната пропаст.

Ако има нещо, което не познаваш, това е пропастта. Там често изчезват коне, хора, каруци. Местните жители не обичат това място и гледат да стоят по-далеч от него.

На завоя те очаква нова изненада, това място, което познаваш като петте си пръста, не е същото. Пред вас се издигат високи, отвесни скали. Каменната стена спира нощния ви поход. Пътят не води на никъде.

Тези нощни изненади започват да ти омръзват.

Мини на 147.

240

— Какво е това?

Всички замръзват на местата си. Чува се някакъв шум, нещо много познато, което не можеш да назовеш веднага. Сякаш някой стар кон пръхти в обора.

Нещо те заплашва пряко — мини на 119.

Нещо те тревожи силно — попадаш на 253.

241

— Бог да ни пази! — казва Торк. Опитва се да произнесе думите тихо, ала гласът му гръмва така, сякаш е дал заповед на армията да превземе вражеска крепост. Ехото разнася думите му над върхове, долини и чукари.

Поглеждаш го учудено.

— От какво да ни пази, Торк?

Старият воин се взира в теб, после свежда очи. Странно, той е свикнал да гледа човека, с когото говори. Не му е в нрава да извръща поглед или да свежда очи.

— Така му е думата, княже.

Приказките на Торк, колкото и да са общи, малко засягат твоята благородническа гордост. Княжеството ти е известно в близки и далечни страни с плодородните си земи, с изкусните си майстори и смелите воини.

— Аз съм силен, здрав и богат — казваш му ти. — Мога да вляза на дявола в устата. Нищо не ме плаши.

— Добре че си ти, княже. Като те слушам, силите ми се удвояват — произнася Торк.

Чувстваш, че думите му не са ласкателство, а самата истина.

Отиваш на 72.

242

Старият воин вдига глава към небето, върти се насам-натам и дълго го оглежда до хоризонта.

— Чувам някакво бръмчене! — казва той.

Мини на 148.

243

Стъпваш предпазливо на първото стъпало.

— Внимавай за опасност отзад — казваш на спътника си и тръгваш нагоре по стълбата. Няколко стъпала по-ниско след теб върви Зияд.

Изкачването се проточва, винтовата стълба изглежда безкрайна, на моменти те обхваща съмнението струваше ли си да се качваш, без да знаеш какво ще намериш в тая кула.

Ето го най-сетне върхът! Излизаш на малка площадка, оградена от каменен парапет. Лъхва те лек прохладен вятър. Поглеждаш на изток, на запад, на север и на юг. Въздухът е чист, по небето няма нито едно облаче, а нищо не се вижда! Не виждаш даже хълма, на който е построена кулата. Зияд също като теб се учудва на това странно нещо.

Ще се опиташ ли да откриеш тайната?

Да — мини на 238.

Не — отиваш на 100.

244

На пътя ви се изпречва глиган — силен, разлютен, с огромни зъби. Глиганът реве и пръска слюнка.

— Ти, Торк, не ми се бъркай — казва той на спътника ти. — Ние с твоя господар трябва да решим един спор.

— Хубава работа! — разсмиваш се ти. — Да не съм луд, че да споря с глиган?

— Да, ама аз съм луд — запенва се глиганът и се втурва към теб.

Посочи число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 18.

От 7 до 12 — попадаш на 223.

245

Думите на Веста идват до слуха ти като отдалеч.

— Забравих да взема… лекарството… — казваш едва чуто ти.

— Не може да бъде — гласът на Веста трепва. — Не взе ли онова мъничкото, което лекува от треска?

— Не.

Главата ти се облива в пот, тялото ти трепери, сковано от студ. Веста грабва чантата ти, изсипва я на земята и дълго рови сред вълшебните предмети. Тук има много интересни неща, няма го само лекарството, което ще спаси живота ти.

Съзнанието ти угасва. Потъваш бавно във вечен мрак.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)