Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
От 7 до 12 — попадаш на 59.
213
Неочаквано силен вятър духва от изток. Опитваш се да се задържиш на мястото си, но вятърът е по-силен, той те откъсва от земята и те понася над езерото към каменния великан. Косата ти се развява, лъхва те студ, струва ти се, че по лицето на великана плъзва едва забележим израз на тъпо задоволство. До теб се носи по въздуха старият воин Торк, а зад вас, изгубили ума и дума, летят над езерото двамата войници. Шлемовете им падат от главите, а ненужните мечове се люлеят от вятъра.
Ушите ти долавят някакъв неясен звук, но не можеш да кажеш откъде идва той. Вятърът те хвърля в дясното рамо на великана. След удара, обезумял от болка, успяваш да се закрепиш върху него. Върху другото рамо пада бял като платно Торк.
Чуват се още два удара. Единият от войниците се блъсва в скулата на великана и пада мъртъв в тъмната вода. Другият се удря в носа на великана, опитва се да се закрепи на издатината над ноздрата му, но се плъзва надолу и пада с ужасен вик в езерото.
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — мини на 182.
От 7 до 12 — попадаш на 105.
214
Вълкът отстъпва. Мислиш си, че се страхува от теб и това ти дава сили още в самото начало на борбата, но скоро разбираш, че звярът не отстъпва нито от страх, нито от глупост. Вълкът се мъчи да те примами там, където пада сянката от близкия планински връх. Като разбира, че хитростта му е разкрита, вълкът прилага нова тактика. Той се отдръпва към входа на пещерата. Вътре също е тъмно.
След тези неуспешни опити вълкът се хвърля в краката ти. Мигновено отскачаш встрани и замахваш с меча. Острието му оставя дълбока рана между ребрата на звяра. Обезумял от болка, вълкът скача яростно срещу теб. С един удар на меча отсичаш главата му.
Тази победа не ти дава нищо — пещерата е празна.
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — мини на 221.
От 7 до 12 — попадаш на 197.
215
Седите на пейките около стената на къщата, изплетена от тънки клони. След малко Ида донася плодове и печено месо. Домакинът ви дава знак да се нахраните с него.
Докато трае обеда, разказваш за опустошаването на твоя град Илир. Берил вече е огледал цялата група и знае с кого си има работа.
— Разбирам положението ти, княже — подхваща дипломатично той. Струва ти се странно, че един ловец, израсъл и прекарал целия си живот в гората, може да бъде толкова деликатен.
А защо пък не?
— Ще ви дам подслон за няколко дни — продължава Берил. — После ще решите накъде да поемете.
Благодариш му от все сърце. Просто невероятно е, че един препатил човек като Берил може да се довери на група непознати.
А защо пък не?
Мини на 137.
216
Голямата опасност остава зад гърба ти. Оглеждаш се. Всички са тук, здрави и читави. Торк изглежда малко по-блед от обикновено. Изплашеният жребец се опита да го хвърли на земята, но старият воин се задържа на седлото, стиснал поводите с единствената си лява ръка.
Макар че камъните престанаха да падат, конете ви са неспокойни. Те пръхтят, цвилят, тъпчат тревожно на място. Пустинята никак не им харесва. А колко още път ви чака през този адски пек, никой не може да каже.
Вашата малка група стига до високи гладки скали, между които се вижда тесен проход.
— Слава богу, прескочихме трапа! — казва Зияд.
Земята се разтърсва, чуват се силни удари.
— Не казвай хоп, преди да си прескочил, млади момко — подхвърля Торк.
Ударите продължават. Внимателно минавате тесния проход. На стотина крачки от вас босоног великан с напукани пети, облечен само с дрипави шалвари, чупи камъни с огромен чук. Косата и гъстата му черна брада са покрити с прах.
Какво ще направиш?
Ще поприказваш с него — мини на 160.
Ще се опиташ да минеш незабелязано — попадаш на 259.
Ще се биеш с него, ако имаш вълшебен шлем — отиваш на 255.
217
Клонките на близкия храст трепват. Едната ти ръка хваща лъка, а другата изважда стрела от колчана. След миг тетивата е опъната, готов си да пронижеш всеки неприятел.
— Не стреляй! — чува се глас от храста. — Аз съм приятел.
Клоните на храста отново трепват. На пътеката излиза млад човек с мургаво лице, облечен в дрехи от еленова кожа.
— Аз съм Вертен! — казва човекът. — От племето на горските ловци.
— Къде е селището ви? — питаш го.
Ловецът мълчаливо ви оглежда и не бърза с отговора.
— На половин час път от тук — отговаря той.