Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Трошача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трошача

Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:

Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк — около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан — примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Перейти на страницу:

Конярят се изправя и изтупва дрехите си от праха. Отървал се е с леко натъртване. Мини на 117.

252

Обръщате се назад. Виждате само камъни — големи и малки, остри и заоблени.

— Мирише ми на буря — казва Зияд.

— Буря? В това безоблачно небе? — учудва се Торк. — Лъжеш се, момчето ми.

— Да си вървим по пътя — предлага Зияд.

— Ами това, дето свири? — възразява Торк.

— Нека си свири!

Нещо не е наред, мислиш си. Може би този пек?

Мини на 35.

253

Разнасят се тайнствени звуци. Те са високи и шумни, напомнят за звучно, доволно мляскане. Ама че работа!

Отиваш на 119.

254

Какво ли е това чудовище, което има власт над такъв великан, мислиш си. Дали е с двуметрови закривени зъби, с всеяден стомах или с рога на бик? Дали не е с очи колкото езерото и с огнедишаща уста, изпепеляваща всичко, до което се докосне дъхът й?

— Ти нали не си роб? — питаш великана.

— Не съм роб — пелтечи великанът. — Само съм омагьосан.

— Защо тогава трепериш?

— За всеки случай.

Мини на 91.

255

— Тоя великан ще ни избие до крак — казваш ти.

— Струва ми се, че е кротък и добър, само да не го дразним — опитва се да надвика грохота Веста.

Решението ти вече е готово, трябва само да го съобщиш на всички.

— Ще го нападна и ще го победя!

— Толкова ли е нужно сега да започваме нова битка с нов великан? Не можем ли с мир да постигнем същото?

Думите на Торк те изненадват. Сега той изглежда кротък като агне. Къде отиде смелостта и силата му, къде се изгуби воинския му дух? Не, след загубата на ръката това вече не е старият Торк!

— Оставате тук, докато ви повикам — казваш на тримата и пришпорваш коня си към великана.

— Аз съм с теб, княже! — чуваш могъщия глас на Торк.

— А ти? — обръща се Веста към Зияд. — Няма ли да се биеш с великана?

— Аз не съм воин, аз съм прост коняр. Защо ли нося меч? — отвръща Зияд.

Ти вече наближаваш великана. Трябва само да му срежеш сухожилието и да го гътнеш на земята. Така ще бъде по-лесно да го победиш.

Великанът отстъпва назад. Вдига се облак прах и през него не може да се види къде е стъпалото на другия му крак.

— Пази се, княже! — крещи Торк. — Идвам ти на помощ!

Слагаш си вълшебния шлем. Огромното ляво ходило на великана надвисва над теб и смазва коня ти. Защо не действа шлемът? Може би той е само за ездача, а не и за коня?

Скачаш от седлото и бягаш. С лявата ръка Торк се опитва да нарани крака на великана, но дясното му ходило го премазва. И преди да направиш нещо, лявото ходило на великана те притиска към каменистата земя.

Смъртта ти е мигновена. Започни от 1.

256

Великанът млъква. С едната ръка се хваща за корема. Очите му шарят неспокойно.

— Гладен съм! — почти проплаква той.

Посягаш към чантата си.

— Не си прави труда, човече.

— Какво ядеш? Месо, риба…

— Аз съм безнадежден случай.

— …корени, плодове, дървета?

— Време ям, човече, време. Аз нямам време, ти нямаш време, той няма време — великанът посочва стария воин. — Никой няма време да ме нахрани до насита, така, както ми се иска.

— Имам специален подарък за теб — казваш ти и изваждаш от чантата кутията със суха храна за великани. Гигантът я грабва, но като вижда надписа, я захвърля в машината и посипва с пясък косите си. Вдига се облак прах.

— Омръзна ми сухата храна. Кога ще ме нахранят човешки?

— Разбирам — казваш тихо.

— Нищо не разбираш — изрича великанът и ритва сърдито машината за правене на скали.

— Мисля, че мога да те освободя от твоя господар — подхвърляш небрежно, вдигнал глава нагоре.

— Ти чуваш ли се какво говориш? — избухва огромният ти събеседник.

Мини на 219.

257

Вратата скръцва и то така, че всичките зъби те заболяват, после се отваря широко. В тъмната постройка нищо не помръдва. Само вятърът продължава да сипе пясък.

— Това е клопка — казва Торк. — не влизайте вътре!

— Аз пък мисля, че е призрак — със затаен страх в гласа казва Зияд.

— Не виждате ли едно дребно животинче? — пита Веста.

От замъка на Главния великан изпълзява дребно сиво мишле. То се изправя на задните си лапи и застива така, подпряно на опашката си.

— Аз съм главния съветник на Негово исполинско височество Главния великан — произнася тържествено малкото сиво мишле.

— Много ни е приятно — покланяш се ти. Другите също се покланят.

— Негово исполинско височество не обича да го безпокоят. Изобщо негово исполинско… височество не обича безделниците.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)