Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Трошача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трошача

Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:

Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк — около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан — примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 43
Перейти на страницу:

Зад теб внимателно пристъпва Торк. Дългите години, прекарани с него, са те научили да усещаш присъствието му и без да се обръщаш назад. Воин като него добре се ориентира във всяко положение!

Скоро най-опасната част от пътеката остава зад гърба ви. Не бързаш да се радваш. В главата ти отдавна се върти един въпрос, на който още няма отговор: ще успееш ли да извървиш всички пътеки, за да стигнеш до оръжието, с което да сразиш каменния великан?

Тъмният вход на пещерата вече е съвсем близо.

Отиваш на 244.

225

Пред теб е леговището на ехото — пещера, издълбана в отвесната скала на пропастта. Тясна пътечка води към входа на пещерата.

Вътре свети същата студена светлина, каквато идваше от стъпките на звяра. Тръгваш бавно към дъното, а в ушите ти посраменото ехо проговаря с шепот:

— Лъжата, застоят, смъртта.

Пещерата е празна.

— Къде си? — питаш ехото.

— Тук. До теб.

— Има ли оръжие срещу каменния великан?

— Има, княже, има.

— Къде е?

— Сам ще го видиш.

— Благодаря ти.

Връщаш се обратно. Когато лъжата ти каже, че има оръжие, значи няма. Когато ти каже, че ще го видиш, бъди сигурен, че ще ще го видиш на куково лято.

Прехвърли се на 62.

226

Насреща ви излиза едно малко дрипаво джудже. Облечено е с дълга дреха, която пада до петите му. На главата си носи островърха шапка, обшита с бляскави скъпоценни камъни. Неговата бяла брада стига до коленете му. Джуджето носи очила със златни рамки.

Как може да бъде толкова дрипаво и да носи на главата си скъпоценни камъни, които нямаш в своята корона, питаш се.

Джуджето запява тихичко и започва да танцува на пътеката пред вас. Поглеждаш към Торк, който го наблюдава спокойно, сетне потриваш очи. Малкото човече продължава да танцува, осветено от пълната луна.

— Да вървим, Торк! — казваш на стария воин. — Стига сме го зяпали това човече.

Джуджето прекъсва танца си.

— Там има нещо страшно — казва то с детски глас. — Не искаш ли да се върнеш?

— Колкото и да е страшно, ще продължим — отвръщаш му ти и се обръщаш към Торк. Той кимва с глава.

— Ваша работа — въздиша съкрушено човечето. — После да не кажете, че не съм ви предупредил?

— Нищо няма да кажем — срязва го Торк.

— Има ги всякакви — произнася със звънкото си гласче джуджето и изчезва така внезапно, както се е появило.

Мини на 145.

227

Поглеждаш към Веста. Тя стои неподвижно, ръцете й са прибрани до гърдите, погледът й е вперен в земята, видът й е съсредоточен и напрегнат.

Хлад пробягва по гърба ти. Не вижда ли тя това, което видя само преди дни? Не вижда ли смърт, упадък, разруха?

— Злото витае във въздуха — казва най-подир Веста.

Ако искаш да чуеш нещо от Торк, мини на 242.

Ако решиш да погледнеш назад, отиваш на 148.

228

Прехвърляте билото и тръгвате надолу по склона от другата страна на хълма. В подножието му един гигант, досущ като първия, само че облечен в риза от дебели въжета и със сандали на краката, сипва с лопата пясък във висока желязна кула. Досещаш се, че това е машина. Но за какво служи тя?

Скоро разбираш какво прави машината. Великанът завърта дръжката й, вътре в нея се чува тракане, бумтене и след малко от другата страна пода огромна назъбена скала. Около нея има още десетина такива.

— Отвратително качество! — тюхка се великанът. — А какви скали правех преди! Цялата пустиня Тоби ме познаваше.

Мини на 53.

229

Изведнъж ти хрумва, че можеш да опиташ какво чувства великана. До сега не знаеш дали този колос е жив или така ще си стои хиляда години под синьото южно небе. Идеята ти се струва наивна, детинска, но как иначе можеш да научиш нещо за великана?

Първо трябва да се закрепиш стабилно. Лягаш върху великана така, както е направил Торк, и преместваш тежестта върху тялото си. Сетне изваждаш меча от ножницата си и изчакваш малко. Искаш всичко да е пресметнато до последна дреболия. Ударът с меча попада в дясната буза на великана. Под острието излизат сноп искри, но статуята остава няма и неподвижна.

А ти какво очакваше? Да затанцува като придворна дама на прием в двореца?

Отиваш на 89.

230

— Трябва да се изкачим на върха — казваш на Торк.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 43
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)