Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Бъркаш в чантата и му подаваш рушвет за дребен посредник. Мишлето се мръщи, но прибира плика.
— Ние не сме безделници. Идваме по работа.
— По работа може. Какво искате?
— Да се видим с Негово исполинско височество Главния великан.
— Мога да ви уредя една среща. Само предупреждавам: Дръжте си шапките и си затегнете коланите.
— За шапките е ясно, но не разбирам какво общо имат коланите — намесва се в разговора Зияд.
— Да не паднат, като ги напълните от страх. Още ли искате да се срещнете с Негово… нали разбирате кой?
— Да — кимваш ти.
— После да не ми се сърдите — мърмори мишлето и бързо се шмугва в съборетината. Вратата се затръшва след него.
— Това мишле не ми вдъхва доверие — прошепва Зияд.
Ако посредничеството на мишлето не те удовлетворява и имаш рушвет за среден посредник, мини на 264.
Ако не желаеш посредник, отиваш на 31.
258
Пътят ви през пустинята е истински ад. Слънцето прежуря, пясъкът се пъха в устата, очите и ноздрите, телата ви изтръпват от неподозирана тежест. Челата ви се оросяват с пот. Никога през живота си не си се чувствал толкова отпаднал!
Внезапно пред теб се появява огромен вихър. Той се носи над дюните и увлича в бясното си въртене пясъка. В него няма нищо необикновено, само дето ходи на два крака.
— Аз съм Пушльо — просъсква вихърът. — Искаш ли да ти покажа фокус?
Нямаш сили да му отговориш. Твоите спътници също.
Фунията на вихъра приближава до вас. Тя ви измъкна от седлата и ви понася над червената пустиня. В края на пустинята вихърът отслабва и вие тръгвате към гората, която се вижда в далечината.
Мини на 56.
259
Даваш знак на останалите да се спрат зад скалите, а сам подкарваш коня бавно и колкото може по-тихо. Надяваш се, че при тоя трясък от трошенето на камъни великанът няма да те забележи.
Но това едва ли е най-голямата опасност. Наоколо хвърчат камъни, малки и големи, отломки от канарите, които великанът троши с огромния си чук. Ако поне едно парче те улучи, Ще сложи край на живота ти.
Внезапно великанът тръгва заднешком към теб. Обръщаш коня си и го пришпорваш към прохода между скалите. Конят ти усеща опасността и препуска като вятър, за да спаси и себе си, и теб.
— Какво стана? — пита Торк. — Защо те нападна?
— Не зная — свиваш рамене ти. — Изведнъж тръгна назад. Сигурно ме е забелязал.
— Не те забеляза — намесва се в разговора Веста. — Само отстъпи две крачки назад да се полюбува на работата си.
Поглеждаш гадателката в очите.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм — кимва тя.
Попадаш на 160.
260
Благодариш на великана за неговата щедрост. Естествено, нямаш никакво намерение да мъкнеш със себе си огромните скали, но вежливостта изисква да си в добри отношения с тоя пустинен труженик. Заедно с цялата група продължаваш пътя през пясъка под палещите лъчи на слънцето.
Малко по-късно зачервените ти очи забелязват нещо.
— Зрението ли ме лъже или наистина виждам нещо? Кажи ми, Торк.
Старият воин дълго се взира. И неговите очи са пълни с пясък като твоите.
— Виждам един кол и една табелка — най-сетне съобщава той.
Стигате до табелката. На нея пише:
КЪМ ЗАМЪКА НА ГЛАВНИЯ ВЕЛИКАН!
— Трябва да бъдем много внимателни — казва Зияд.
— Ако е опак човек, искам да кажа великан, ще си има работа с моя меч — произнася високо Торк.
Половин час по-късно на хоризонта се очертава нещо като кула.
— Бас държа, че това е замъкът на оня нехранимайко — обажда се Торк.
Погледната отблизо, кулата представлява висока паянтова барака, килната на една страна. Направена е от тънки пропукани дъски с огромни цепнатини между тях. Вятърът минава свободно между цепнатините и сипе ситен пясък в постройката.
— Тая съборетина не е никакъв замък — прихва Зияд. — Защо не се хванах на бас с теб? Щях да спечеля.
— Не съди по външния вид — произнася с мелодичния си глас Веста. — Външния вид често мами окото.
Ако имаш рушвет за дребен посредник, отиваш на 257.
Ако имаш рушвет за среден посредник, попадаш на 264.
Без посредник се прехвърляш на 31.
261
Силен смях разтърсва тялото ти. След теб прихват Торк и Зияд. Само Веста остава сериозна.
Дребното човече, което се е възвеличало само в ранг на Главен великан, те поглежда навъсено. Сега то прилича на истински старец и търпеливо изчаква да мине смехът ти.
— Насмяхте ли се? — пита кисело то.