Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Сайлънс и Гарвана застанаха до нея — висока плътна вълна нахлу по стълбите и прикова краката им към стъпалата. Дъждът покриваше с гъст слой лицата им. Фрост дереше с пръсти по лицето си, но лепкавото вещество само се процеждаше, нямаше как да го хване. Тя силно сви устни и стисна носа си. Не искаше тази гадост в организма си. Вече усещаше засилващо се налягане върху очите и в ушите си. Сайлънс се опита да изчегърта слузта от краката си, но тя само се вкопчи и в острието на меча, без да отпуска нито за миг неумолимата си хватка. Пълзеше по краката му като бавно надигащ се прилив.
В следващия миг гъстото вещество се откъсна от лицето и тялото му, отхвърлено от почти физически доловима сила. Когато слузта отхвръкна, Фрост жадно си пое дъх. Дъждът от тавана отскачаше встрани. Сайлънс се обърна към Гарвана, който леко се мръщеше, като че обмисляше интересна загадка.
— Гарван, пак се справи много добре. Усъвършенствал си се от последната ни среща.
— Имах предостатъчно време да се упражнявам — отвърна той. Пред хората се отвори чиста пътека, изтласкала лепкавото вещество. — Капитане, да побързаме. Не мога да удържам дълго тази тиня, твърде безформена е. А натискът й непрекъснато се усилва.
Фрост и Сайлънс устремно затрополиха надолу по стъпалата, Гарвана ги следваше по петите. Плътната завеса от падаща слуз не можеше да ги докосне. Следващата вълна се надигна отдолу и се хвърли към тях, но се пръсна встрани под напора на психокинезата. Стигнаха края на стълбата и припряно тръгнаха по коридора, слузта остана зад тях. Фрост извади граната от колана си и я зареди.
— Запалителна — обясни на Гарвана. — Опитай да я хвърлиш по-нагоре в стълбището, преди да избухне.
Той кимна, гранатата литна от ръката на Фрост и се стрелна в мрака горе. След ярката експлозия алени пламъци забушуваха по стълбата. Нажеженият въздух също не проби през издигнатия от Гарвана психически щит. Огънят жадно поглъщаше слузта, всичко наоколо се освети, сякаш беше слънчев ден. Пламъците полека затихваха, унищожили веществото, накрая тишината и мракът отново се възцариха в коридора. Остра горчива миризма насити въздуха, но вече нищо не пълзеше и не се стичаше от стените.
Тримата се огледаха, опитваха се да възприемат със съзнанието си чудатите форми на живот, избуяли от стените и тавана. Сплетените в мрежи нишки се полюшваха бавно, като че някой току-що ги бе разбутал, за да мине. По стените блещукаха сребристи ивици, приличаха на оживели схеми. И с всяка секунда все по-тежко се натрапваше вонята на гниещо месо.
— Първо насекоми, които се крият в металните стени, после слуз, която има мания да убива, сега пък това — обади се Фрост. — Каквото и да се крие тук, явно никак не се стреми да бъде намерено.
— Еспер! — Гласът на Сайлънс слабо отекна, но не получи отговор. — Рипър, Стасяк, къде сте? Чувате ли ме? Диана!
Чакаха, но ехото просто заглъхна. Неизвестност се криеше в дълбините на тъмните, неподвижни сенки.
— Разпръснете се и претърсете етажа — заповяда Сайлънс. — Искам да ги намерим. През цялото време ще поддържаме връзка помежду си. И внимавайте! Това нещо никак не ни харесва.
Те се разделиха и подхванаха бавната работа по претърсването на стаите и коридорите. Нерушимото безмълвие беше някак призрачно и почти агресивно след напрегнатия сблъсък преди малко. Наоколо витаеше неизбежност, нещо трябваше да се случи и очакването чегърташе по нервите. Откриха грамадна дупка в стената, вероятно пробита от граната или нападащ Страж, забелязаха и няколко още нажежени пробива от разрушители, но нито следа от щурмоваците и есперката или пък от онова, с което може би са се сражавали.
Накрая се върнаха в подножието на стълбата, спогледаха се и поклатиха глави.
— Стражите трябва да са ги отмъкнали навътре в базата — предположи Фрост. — Може да са били програмирани за залавяне, а не за ликвидиране.
— Но нали Гарвана каза на Диана как да ги обезвреди — напомни Сайлънс. — За човек с нейните дарби те бяха лесна жертва.
— Нещо се е объркало — промълви Гарвана.
Сайлънс кимна сковано.
— Гарван, намери ги. Използвай своя есп.
Той сви вежди от усилието. Фрост заговори на Капитана:
— Мислех си, че е полтер. Обикновено те не са телепати.
— В него няма нищо обикновено — Сайлънс не си направи труда да сниши глас. — Ашраите се погрижиха за това.
Гарвана отвори очи и вдиша дълбоко, после тръсна глава, сякаш за да проясни мислите си.
— Никъде не забелязах щурмоваците. Есперката се крие в един шкаф нататък по този коридор. Издигнала е психозащита, но усетих присъствието й.