Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Температурата неотклонно се покачваше с всяка стъпка надолу в мрака — от хапещ студ до почти задушаваща влажна жега. Изключиха нагревателните елементи в униформите си и продължиха в неприятната горещина. Лампата и сега висеше над тях, тласкана от волята на Гарвана, но не осветяваше надалеч. Не намериха лампата на Диана, а и тя не можа да обясни къде я е загубила. Тя почти не говореше, но правеше каквото й казваха. Есперите винаги се подчиняват на заповеди.
Слязоха по стълбата без произшествия и спряха замалко да си поемат дъх. Жегата ставаше едва поносима, пот заливаше лицата им. Стените навсякъде бяха пропукани и разбити, осеяни с назъбени израстъци, чиято правилна форма подсказваше предназначение, може би и съзнателна цел. Сталактити от разкривен метал висяха от тавана, стичащата се от тях влага се събираше в локви на пода. Тук въздухът бе наситен със смрад на разлагаща се растителност.
— По дяволите, това пък какво е?
Сайлънс протегна ръка да докосне близкия сталактит и веднага я дръпна. Нажеженият метал го опари, падащите капки почти кипяха.
— Тук е друго — отбеляза Фрост. — На второ ниво чуждият живот изглеждаше по-див, едва ли не неподдаващ се на контрол. А това ми се струва изпълнено със смисъл, планирано. Същата смес от жива и нежива материя, но като че е по-приспособена, по-цялостна.
— Но откъде се е появила? — Гарвана се намръщи. — Пришълците трябва да са я пренесли от кораба и все пак не са разполагали с достатъчно време да извършат толкова всеобхватни промени в структурата на базата. Пък и наглед това не е изработено, а израсло.
— Точно като кораба — кимна Фрост. — Каквото и да представляват тези форми, не са паразити. Съвсем определено личи, че имат някаква функция. Това е симбиоза. Различните системи работят съвместно за постигане на една цел. Цялостна екология, която изтласква и заменя предишната. И технологията на пришълците сигурно е изпреварила нашата с векове, щом постига своето толкова бързо. Капитане, трябва да се върнем в катера. Длъжни сме да предупредим Империята. Този чужд живот трябва да бъде унищожен до последната частица. Ако му позволим да се разпространи…
Сайлънс кимна.
— Один, още ли поддържаш връзката?
— Засега, Капитане. — Гласът на ИИ се чуваше слабо, но отчетливо. — Аудиосигналите достигат при мен съвсем ясно. Все още не съм в състояние да възстановя зрителната връзка, а с изчезналите щурмоваци нямам никакъв контакт. Нещо твърде сериозно се е случило или на тях, или на техните комуникационни присадки. Записвам всичко в текущия дневник на тази мисия. В случай че загубя всякакъв контакт с вас, ще излъча сигнал за обща тревога и ще обявя тази планета за поставена под пълна карантина.
— Благодаря — сухо отговори Сайлънс. — Но следващия път можеш да изчакаш заповед от мен. Все още ръководя изпълнението на мисията.
— Разбира се, Капитане. За да попълня дневника на настоящата мисия обаче, аз се нуждая от повече данни за структурните промени в Тринадесета база. Затова е наложително да проникнете във вътрешността й.
— Слушай, компютърче, щом си свършим работата — изрече ядно Сайлънс, — с тебе сладко ще си поприказваме аз ли съм началникът или ти. Тази раздумка никак няма да ти хареса. — Капитанът погледна останалите, запазваше спокойствие с усилие на волята си. — За съжаление ИИ е прав. Наистина се нуждаем от още информация и единственият начин да я получим е да продължим.
Млъкна и се взря в Диана, която видимо трепереше. Зениците й изглеждаха огромни на бялото като сняг лице. Тя усети погледа му и се поизпъчи. Скръсти ръце и изобрази подобие на усмивка.
— Добре съм, Капитане. Така си е. Опитвах се да сканирам района, но нещо ми пречи, то е тук. Още не съм уверена дали намесата е съзнателна. Не откривам нито Рипър, нито Стасяк, ала навсякъде наоколо има явни признаци на живот. Усещам целия етаж като джунгла, но не успявам да се съсредоточа достатъчно, за да различа отделни единици. В едно не се съмнявам обаче — че тук има и други освен нас. Някой ни следи.
— Не може ли малко по-точно? — Сайлънс внимаваше да запази невъзмутимия си тон. Не искаше да разстройва още повече есперката.