Ричард Лъвското сърце [bg]

— Благородната лейди Едит — обади се трети глас — не можа да прости на Калистра и на мен, че разказахме на Ваше величество как изпусна две рози в параклиса.

Лейди Едит се обърна към кралицата и с тон на почтителен укор изрече:

— Ако Ваше величество сте ме повикали само за да слушам присмеха на вашите дами, моля за разрешение да се оттегля.

— Стига, Флориза — заповяда кралицата, — не злоупотребявай с нашата снизходителност. Не забравяй, че между теб и братовчедката на английския крал разликата е голяма. Сега за вас, скъпа братовчедке — продължи кралицата, като възобнови шеговития си тон. — Вие сте толкова добра; как можете да ни се сърдите, че сме пожелали малко да се повеселим, след като сме прекарали толкова дни в плач и униние?

— Радвайте се, колкото желаете — отвърна Едит, — но аз все пак бих предпочела да не се смея цял живот, но да не…

Тя не довърши фразата си явно от уважение към кралицата. От тона й се чувстваше, че е много развълнувана.

Беренхария, издънка на Наварската династия, беше лекомислена, но добродушна.

— Извинете ме — каза тя. — Вярвайте, не разбирам с какво ви обидихме. Подмамихме с хитрост младия рицар при нас. Заради прекрасната си дама той се прокрадна тук или по-скоро бе откраднат, а с поста му няма какво толкова да се случи, докато го няма. Почтено ще е да признаем, мила моя, че мъдрият Нектабан успя да го доведе тук единствено само защото е използвал вашето име.

— Боже милостиви! Не вярвам на ушите си, Ваше величество!

В гласа на Едит звучеше вече не вълнение, както досега, а силна тревога.

— Не бива да говорите така, Ваше величество — продължи тя. — Ако уважавате себе си и мен, роднината на своя съпруг, не можете да говорите така! Кажете, че сте се пошегували, моя владетелко, и ми простете, че макар за миг съм възприела сериозно Вашите думи!

— Лейди Едит съжалява за пръстена, който отмъкнахме от нея — недоволно изрече кралицата. — Ще ви го върнем, скъпа братовчедке, само не ни се сърдете, че сме спечелили малка победа срещу Вашата мъдрост, която досега беше за нас като знамето на войската.

— Победа ли! — възмутено възкликна Едит. — Победа! Победа ще празнуват неверниците, когато узнаят, че английската кралица е в състояние да се забавлява с честта на роднина на своя съпруг!

— Сърдите се, че сте загубили любимия си пръстен, скъпа братовчедке — дразнеше я кралицата. — Е, щом не искате да платите за обзалагането, ние се отказваме от своето право. Рицарят бе доведен тук от вашето име и от този пръстен. След като рибата се хвана, какво ни е грижа за примамката.

— Мадам — припряно произнесе Едит, — прекрасно знаете, че когато сте пожелали каквото и да било от моите неща, то е ставало Ваше. Готова съм да дам крина рубини, само и само пръстенът и името ми да не се използват за примамването на един почтен човек, който може да бъде сполетян от позор и наказание не по своя вина.