Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Именно в тази връзка ви търсеше. Възнамерява да се оттегли в провинцията и да поостане там известно време.
— Много благоразумно решение.
— И аз така смятам, сър. Налага се обаче да преодолее лекото си финансово затруднение. Позволих си да го кредитирам от ваше име с десет лири за насъщни разходи. Надявам се, че нямате нищо против, сър.
— Нямам, разбира се. Вземи десетачка от нощното шкафче.
— Много добре, сър.
— Все пак не разбирам, Джийвс, как стана тая работа. Как го е разконспирирал другарят Бът?
Джийвс се изкашля.
— Боя се, сър, че вината до голяма степен е моя.
— Твоя?
— По непредпазливост разкрих самоличността на господин Литъл преди господин Бът при случайната ни среща, за която ви споменах.
Аз се изправих в леглото.
— Какво?!
— Като си припомням сега случката, сър, определено се сещам как споменах на господин Бът, че приносът на господин Литъл за Каузата би трябвало да получи обществено признание. Много съжалявам, че съм станал повод за временното, надявам се, охлаждане на отношенията между господин Литъл и лорд Битълшам. За жалост допринесох и за разрив в отношенията между господин Литъл и младата дама, която беше тук на чай.
Аз пак се изправих.
— Да не искаш да кажеш, че…
— Да, сър. От думите на господин Литъл стигнах до извода, че неговите надежди в тази насока са определено попарени. Бащата на младата дама гледа понастоящем на него като на агент-провокатор.
— Виж ти!
— С непредпазливостта си станах причина за големи неприятности, сър.
— Джиивс, колко пари има върху нощното шкафче?
— Освен десетте лири, които ме инструктирахте да взема, сър, наброявам две банкноти от по пет лири, три по една лира, десет шилинга, две половин крони, един флорин, четири монети по един шилинг, шест пенса и половин пени, сър.
— Твои са — казах. — Честно си ги изкара.
13
ГОЛЯМОТО ПРОПОВЕДНО СЪСТЕЗАНИЕ
След Гудуд винаги се чудя какво да правя. Не си падам по птички, цветенца и големите открити простори, но все пак съм принуден да призная, че Лондон не е в най-добрата си спортна форма през август и неволно навежда човека на мисли за сенчести прохлади и бистри ручейчета. Две седмици след зрелищния край на младия Бинго, столицата зееше безлюдна и лъхаше на разтопен асфалт. Всичките ми познати се бяха изнесли сред провинциалната природа, театрите спуснаха кепенците, а на Пикадили дойдоха хиляди младежи с кирки и лопати и целия го разораха.
За жегата да не говорим. Седя си, значи, една нощ в апартамента и се опитвам да събера сили да си легна. Вече не издържах и когато Джийвс се появи с чашата за преди лягане, аз му го заявих право в очите:
— Джийвс — казах, — много е горещо.
— Времето действително е задушно, сър.
— Мисля, че временно се наживяхме в столицата.
— Както кажете, сър. Има писмо за вас върху подноса, сър.
Аз го поех морно и го отворих.
— Просто да не повярва човек.
— Сър?
— Запознат си с Туинг Хол, нали?
— Да, сър.
— Е, господин Литъл е там.
— Нима, сър?
— В плът и кръв. Пак се е заел с преподаване. След премеждието в Гудуд съсипаният Бинго ме глоби десет лири и тихомълком мина в нелегалност. Къде ли не разпитвах за него, ала сякаш бе потънал в земята. А той през цялото време си кротувал в имението Туинг Хол. А Туинг Хол е собственост на стария лорд Уикхамърсли, който беше голяма дружка на покойния ми татко — докато беше жив, разбира се. Затова съм винаги добре дошъл там и преди да получа писмото, сериозно се замислях дали не се предприема стъпки в Туингова насока.
— Нещо повече, Джийвс. Братовчедите ми Клод и Юстис… помниш ли ги?
— Човек трудно може да ги забрави, сър.
— Е, и те са там. Учат за някакъв изпит с викария (Енорийски свещеник в англиканската пърква. — Б. пр.) в селото. На времето и мен ме пращаха да уча с викария, който се слави с умението си да налива ум и разум в главите на интелектуално недостатъчните. Като ти кажа, че благодарение на него дори аз избих първите изпити в Оксфорд, ще ти стане ясно колко го бива.
Препрочетох писмото. Беше от Юстис.
Викарията1
Туинг, Глостършир
Драги Бърти,
Какво ще кажеш да изкараш малко парици? Чух, че Гудуд е бил голям провал, така че сигурно добре ще ти дойдат. Хайде, идвай и се включвай в най-голямото спортно събитие на сезона. Подробностите като дойдеш.
Ние с Клод учим при стария Хепънстол. Общо сме девет души, без да броим горкия Бинго Литъл, който обучава хлапето в Туинг Хол.
Не пропускай златната възможност да се облажиш, втора може и да няма. Хайде, чакаме те.
1
Жилището на енорийския свещеник. — Б. пр.