Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Точно в този момент по алеята профуча двуместен автомобил с Фреди на кормилото, който се връщаше в домашното огнище след нощувка у семейство Финч от Шропшър. Той избръмча покрай него и зави към оборите, като врътна весело китка, а Гали тутакси го последва. В начинанието, което планираше, му трябваше помощта на сътрудник.
Гали намери напористия търговец, който беше паркирал благополучно двуместния автомобил и вече беше лапнал двадесет и девет сантиметровото си цигаре с цигара, от която излизаше дим на колелца.
Визитата на Фреди в Съдбъри Грейндж, седалището на майор Р. Б. и лейди Емили Финч, се беше оказала една от най-триумфалните му победи. Когато пристигна, завари Съдбъри Грейндж отдаден на дяволския култ към „Вкусни мръвчици на Тод“, един продукт още по-отвратителен от „Храна за кутрета на Питърсън“, и съвсем не беше леко да убеди домакините да станат отявлени привърженици на Доналдсън. И го направи. Получи тлъста поръчка и докато караше към Бландингс, въодушевлението от успеха не го напусна нито за миг. Към края на пътешествието, обаче, се появи отрезвяващата мисъл, че макар собственото му сърце да е на седмото небе, наоколо има други, които се обливат в скръб. Например това на Бил Листър. На Пру също. А и на Вероника Уедж. Затова сега, като издухваше дим на колелца, трябва да отбележим, че това бяха едни мрачни колелца.
В момента, в който Гали се появи, Фреди размишляваше за Вероника, но при вида на чичо му мислите му се насочиха към злощастния случай на Бил и той се зае да го изясни без отлагане.
— О, здравей, чичо Гали. Знаеш ли какво, горкият стар Бил…
— Знам, знам.
— Чул си, че пак са го изритали?
— Видях се с него. Не се безпокой за Бил — каза Гали, който беше привърженик на идеята, че човек трябва да се концентрира само върху един проблем. — Държа неговия случай под контрол. Бил е добре. Това, към което трябва сега да насочим вниманието си, мойто момче, е онази мистериозна история с младия Плимсол и Вероника.
— И за това ли си чул?
— Току-що говорих с баща й. Той е много объркан. Нали си приятел на младия Плимсол. Надявам се да ти е доверил, или поне да е изтървал нещо, което да ни отведе до причината за това негово странно отчаяние. Преди малко се запознах с него, приличаше на дъждовен ден в морски курорт. Както разбирам, влюбен е във Вероника?
— Всички изглежда са убедени в това.
— Но не предприема никакви стъпки да придвижи нещата. Нещо повече, праща я за зелен хайвер зад рододендроните. Това трябва да има някакъв смисъл.
— Да не би да го е хванало шубето?
Гали поклати глава.
— Съмнявам се. Този младеж е племенник на мой стар приятел, Чет Типтън, а кръвта вода не става. Чет никога не го хващаше шубето, щом наоколо му се навъртаха момичета. Напротив. Трябваше да го вържеш, за да го удържиш. От друга страна и той имаше подобни пристъпи на песимизъм, когато сядаше с крака върху камината и започваше да човърка душата си. Един друг мой приятел, Плъг Вашъм, беше същият. Много мрачен тип. Както и да е, успях да измъкна Плъг от това състояние и съм склонен да мисля, че същият метод ще влезе в сила и при младия Плимсол. По щастливо стечение на обстоятелствата имаме животното под ръка.
— Животното?
— Свинята на баща ти. Спомням си, че най-тежкият пристъп на песимизъм връхлетя Плъг, когато неколцина приятели бяхме на гости в Норфък за лова на фазани. Обмислихме положението и решихме, че има нужда от някакъв шок. Нищо сериозно, нали разбираш, само примамка, която да му отвлече вниманието от черния му дроб. Значи, взехме на заем една свиня, омацахме я обилно с фосфор и я закарахме в стаята му. Подейства направо като магия.
По лицето на Фреди се бе изписало известно безпокойство. Очите му бяха изхвръкнали и ченето му висеше.
— Да не мислиш да закараш прасето на татко в спалнята на Типи?
— И още как. Този път са ме настанили в Градинския апартамент с френския прозорец, който излиза на поляната, така че няма да ни е трудно да въведем прасето. Като че ли някой е мислил точно за това.
— Но, чичо Гали…
— Нещо тревожи ли те, момчето ми?
— Ти наистина ли препоръчваш тази мярка?
— Тя се оказа особено ефикасна в случая с Плъг. Той влезе в стаята си по тъмно и онуй ми ти чудо направо му изкара ангела. Чухме рев, който явно идваше право от сърцето му и в следващия момент той вече препускаше по стълбите, като взимаше по три стъпала наведнъж. Поиска да знае каква е процедурата при публично отказване от алкохол — колко струва, къде се подава заявлението, трябват ли ти гаранти и така нататък.