Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Обади се на Ван дер Меер — настоя четвърти.
— Недопустимо е, освен ако сам не ни повика…
— Прави каквото ти казвам!
— Защо не се обадиш ти?
— Ще се обадя… Ще изчакам пет минути, да не би сам да се появи.
Ян ван дер Меер затвори тежката врата към неприкосновената обител и се озова в последните отблясъци на отиващия си ден, струящи през прозорците. Огромният апартамент бе проектиран да създава максимално чувство за удобство. Нямаше и следа от съвършените технически постижения, монтирани отвъд бетонната стена. Тук обстановката притежаваше всички елементи, присъщи на лукса: фотьойли, тапицирани с брокат, извито канапе, покрито с най-фина ламска вълна, безценни гоблени по стените. Имаше и огромна уредба, която включваше телевизор, аудио и видеокасетофони, а до нея барче с огледални вратички, което съдържаше най-скъпи марки уиски и бренди. Тук очевидно живееше човек, чиито вкусове не допускаха друго освен най-доброто.
Ван дер Меер застана пред широко огледало с позлатена рамка.
— Отново съм аз, господин Гуидероне — заговори той на английски. — Нося ви страхотна новина.
— Новина, с която не разполагаше преди петнайсет минути? — долетяха отчетливо произнесените думи, чийто изговор бе леко изкривен от говорителите. Мъжът също заговори на английски, акцентът показваше, че е американец, изискан американец, чийто произход би било трудно да се определи, тъй като говореше с интонацията на богаташите, получили възможно най-добро образование.
— Току-що пристигна.
— Важно ли е?
— Отнася се за Беоулф Агът.
— Най-надареното прасе — процеди гласът на невидимия мъж, наречен Гуидероне. — Скоро ще дойда, в момента говоря по телефона… Включи сателита на Белмонт Парк в Ню Йорк. И оттам очаквам добри новини. Мои коне участват в първото и третото надбягване.
Матарайзен изпълни поръчаното. Огромния екран изпълниха мускулести тела на расови коне, излитащи като стрели от старта, насърчавани и гълчани от жокеите в изящна стойка, готови сякаш сами да полетят, за да надбягат съперниците. От някаква врата се появи Джулиан Гуидероне. Беше едър, добре сложен мъж, висок близо метър и осемдесет, облечен в пъстра спортна риза от италианска коприна, сив анцуг и мокасини с марката на Гучи. От пръв поглед изглеждаше трудно да се определи възрастта му, макар да бе ясно, че твърде отдавна е бил млад. В сивата му коса едва-едва се провиждаха русоляви кичури, ала лицето с остри черти сякаш осуетяваше всеки опит да бъде определена възрастта. Лицето би могло да се нарече красиво, стига да не се набиваше в очи прекалената симетрия, почти съвършените пропорции; под загорелия тен все пак прозираше някаква бледност, което често се наблюдава при туристи от севера, изложили се твърде непредпазливо на тропическото слънце. Тази особеност навярно би останала незабелязана при случайна среща, впечатление правеше по-скоро тенът; и все пак при по-внимателно вглеждане човек откриваше бледнината, така както забелязваше и лекото накуцване с левия крак.
— За твоя информация — рече мъжът, — ще остана още три дни и ще си тръгна в часа, в който пристигнах, четири сутринта. Изключи алармените инсталации, за да мога да изляза.
— Да очаквам ли в скоро време друг пратеник?
— Само ако разполагам с твоето лично одобрение. Ти имаш собствена програма, естествено, а не бива да допуснем времето да започне да ни притиска.
— Не бих си позволил да ви създам каквото и да било неудобство, господин Гуидероне.
— Не бива да разсъждаваш по този начин, Ван дер Меер. Ти ръководиш замисъла, ти си режисьорът, тъй да се каже. След две години ще навърша седемдесет, човек с млада кръв трябва да ме замести. Аз съм просто съветник.
— Чиито съвети и наставления са високо ценени — побърза да го прекъсне Матарайзен. — Заемали сте това място в друго време, когато аз бях просто недодялан младок. Знаете неща, които аз никога няма да науча.
— В същото време, Ван дер Меер, ти можеш да вършиш неща, с които аз вече не се занимавам. Имам информация, че въпреки професионалното хладнокръвие и не тъй внушителния ръст, ръцете и краката ти понякога се превръщат в смъртоносни оръжия. Всъщност зная, че си в състояние за секунди да елиминираш мъже много по-едри и по-тежки от теб… Някога се катерех към Матерхорн и Ейгер, но се съмнявам дали сега бих успял и пистата за начинаещи скиори да превзема.
— Каквито и физически или интелектуални умения да притежавам, не мога да се меря с мъдростта на вашия опит.