Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Номер пет, какви са последните новини от Карибите? — попита на холандски. — Тук не откривам абсолютно нищо!
— Тъкмо се канех да прехвърля файловете — отвърна притесненият оплешивяващ мъж зад пета маса. — Настъпи сериозно объркване, дешифрирането беше трудно, тъй като съобщението бе изпратено набързо, при това непълно.
— Какво се казва в него? Не ме бави!
— Нашият пилот е убеден, че е бил засечен от радар близо до Гуантанамо. Предприе оттегляне, прекъсна всякаква връзка и се насочи на юг.
— Назначение?
— Неизвестно, сър. Даде да се разбере, макар да не се изрази съвсем ясно, че ще предприеме „необичайна“ връзка, когато се убеди, че е в безопасност.
— Необичайна — вметна мъжът от шеста маса, която се падаше отдясно, най-близо до Матарайзен, — означава, че по всяка вероятност ще се свърже с някой от нашите клонове, а оттам ще поискат връзка с нас.
— Какви са възможностите му?
— Най-близо е Баранкуила в Колумбия — отвърна пост номер две, без да престава да блъска клавишите. — Може да опита също Никарагуа или Бахамите, макар че там е опасно. Насау твърде безразборно предлага съдействие на Вашингтон.
— Само за момент! — извика пети пост. — Знак за начало на предаване. От Каракас!
— Добър полет, а и добра съобразителност — отбеляза водачът на Матарезе. — Окопали сме се във Венецуела. — Ама че ирония, каза си наум Матарайзен, та те са се намърдали в директорските съвети на крупните петролни компании. — Да чуя съобщението.
— Дешифрирам го, сър.
— Побързай, де!
— Ето го. „Аргонавт с Нептун, без наследници. Следва доклад.“
— Чудесно! Колко съм доволен! — възкликна Матарайзен, като стана от стола си. — Отбележете, че трябва да наградим нашия пилот. Потопил е траулера, оцелели няма… Аз също трябва да изготвя доклад. — След това последно заявление Ван дер Меер се насочи обратно към тежката странична врата вдясно. Притисна с длан опознавателната пластина; чу се изщракване, той завъртя топката, отвори вратата, до която никой от останалите нямаше достъп, и бързо затвори след себе си.
Шестимата оператори като по даден знак въздъхнаха с облекчение.
— Смятате ли, че някога ще можем да надникнем оттатък? — шепнешком попита човекът на трети пост.
— Заплащането е достатъчно високо, тъй че не остава друга възможност, освен да приемем неговото обяснение — също тъй шепнешком отвърна онзи от първи. — Той твърди, че там се помещава личният му кабинет, в който е монтирано оборудване по-съвършено и от нашето, макар да си мислим, че това тук е последна дума на техниката.
— Отдавна ни даде да разберем, че пред никого не се отчита — сякаш на глас размишляваше вторият. — На кого тогава ще представи доклада, който спомена?
— Кой знае — продължи трети. — Но ако това е допълнителен комуникационен възел, би трябвало да съдържа двайсет до трийсет модула. Помещението трябва да е доста по-голямо от това, за да ги смести.
— Не си блъскайте главите напразно, приятели — напомни им смирено първи. — Не сме и мечтали, че някога ще бъдем толкова богати. Длъжни сме обаче да приемем и спазваме правилата. Аз например никога не бих се върнал на предишния си, макар и съблазнителен пост, тъй като заплатата, колкото и висока да бе, не може да се сравнява с щедрото възнаграждение, предлагано от хер Ван дер Меер.
— За себе си мога да кажа същото — присъедини се четвърти. — Притежавам дял в няколко борси на диаманти, а разходите са неимоверни, защото все пак не съм евреин. Можех ли да мечтая за такива дялове, преди да постъпя в тази фирма.
— Ето повод да повторя — напомни първи. — Не се впускайте в излишни разсъждения. Нека приемем онова, което ни се предлага, и да се възползваме по най-добрия начин. Никой от нас не е вече млад, а след няколко години всички ще се оттеглим като мултимилионери.
— Напълно ви подкрепям — откликна пети. — Замълчете за миг! Ново съобщение. По моята линия през Истанбул.
Всички погледи се обърнаха към неговия монитор.
— Прочети го — подкани го четвърти. — Може да се наложи да обезпокоим Ван дер Меер.
— От Орел е…
— Това е Вашингтон — подсказа шести, — нашата връзка в Лангли.
— Чети най-сетне!
— Дайте ми няколко минути да го дешифрирам, не е много дълго. — Изминаха точно деветдесет и пет секунди, а никой от операторите не отделяше поглед от екрана пред пети пост и ето, че текстът бе дешифриран. — Замених кодовите названия с истинските. Действителният текст е следният: „Беоулф Агът е жив. Той и Ястреб, разбирай Камерън Прайс, установиха връзка с директор Шийлдс. Беоулф и жената летят за Щатите, охранявани от Управлението. Беоулф поема оперативното ръководство.“