Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Като чу това, Зак прехапа устната си. Дайнин беше два пъти по-добър войн от Дризт и десет пъти по-безсърдечен убиец. Личеше си, че подбудите на Малис са различни.
— През следващите двайсет години три семейства от първите осем ще имат най-малко по четири представители в Академията — призна матрона Малис. — Синът на матрона Баенре и Дризт ще постъпят в един клас.
— Значи имаш големи стремежи — отбеляза той. — И докъде ще стигне дома До’Урден под управлението на матрона Малис?
— Ще ти изтръгна езика заради този сарказъм — предупреди го матроната. — Трябва да сме големи глупаци, ако изпуснем такава отлична възможност да узнаем нещо повече за враговете си.
— Първите осем семейства — замисли се Зак. — Бъдете предпазлива, матрона Малис. Не забравяйте, враговете ни са и сред по-низшите домове. Там ги търсете. Някога имаше един дом, който не внимаваше и допусна грешка — домът ДеВир.
— Няма да ни атакуват отдолу — подсмихна се тя. — Ние сме деветият дом, но можем да се похвалим с много повече сила и мощ, отколкото голяма част от останалите. Никой няма да ни нападне в гръб, когато има много по-лесни мишени нагоре по стълбицата.
— И нещата се развиват в наша полза — добави Зак.
— Именно в това е смисълът, не е ли така? — с широка зла усмивка попита Малис.
Нямаше нужда мрачният елф да й отговаря, върховната жрица знаеше мнението му. Смисълът определено не беше в това.
Когато по-късно останаха сами, Закнафейн каза на момчето:
— Челюстта ти ще се оправи по-бързо, ако не говориш толкова много.
Дризт го изгледа сърдито.
Повелителят на меча поклати глава.
— Станахме добри приятели — каза му той.
— И аз така си мислех — промърмори момчето.
— Тогава помисли по-хубаво — смъмри го учителят. — Да не мислиш, че матроната ще одобри подобни отношения между нейния повелител на меча и най-малкия й безценен син. Ти си мрачен елф, Дризт До’Урден и имаш благородническа кръв. Забранено ти е да имаш приятели!
Дризт се сепна, сякаш бе получил плесница.
— Е, може да имаш, без да го показваш — допусна Зак и положи ръка на рамото на младежа, за да го успокои. — Тук приятелство означава безсилие, непростимо безсилие. Матрона Малис не би позволила… — той осъзна, че плаши момчето и спря. — Е — тихо призна той, — поне се познаваме един друг.
Но за Дризт това сякаш не беше достатъчно.
9
Семейства
Една вечер, след като бяха приключили с тренировките, Зак нареди на момчето:
— Бързо, ела!
От тона, а и от факта, че учителят не спря, дори за да го изчака, Дризт разбра, че се бе случило нещо важно.
Накрая настигна Зак. Той беше на балкона на дома До’Урден заедно с Мая и Бриса.
— Какво има? — попита момчето.
Зак го придърпа по-близо и посочи напред в голямата пещера към мястото, където градът се простираше на североизток. Светлини избухваха и угасваха изведнъж. Огнен стълб се издигна във въздуха, а после изчезна.
— Нападение — без да се замисли каза Бриса. — По-малки домове, които определено не ни засягат.
Повелителят на меча видя, че момчето не разбира.
— Едно семейство извършва покушение срещу друго — обясни му той. — Може да е отмъщение, но най-вероятно се опитват да се издигнат в обществената йерархия на града.
— Битката продължава дълго — отбеляза Бриса, — огньовете още не са угаснали.
Зак продължи да разяснява ситуацията на объркания втори син на дома.
— Нападателите е трябвало да прикрият покушението — да призоват пръстен от черен мрак. Това, че не са успели да го сторят, означава, че поразеният дом е бил подготвен за сблъсъка.
— Атакуващите не винаги имат късмет — съгласи се Мая.
Дризт не можеше да повярва на ушите си. Начинът, по който семейството му говореше за нападението, беше много по-смущаващ дори от самото събитие. Обсъждаха го толкова спокойно, сякаш беше нещо съвсем обичайно.
— Нападателите не бива да оставят свидетели — обясни му Зак. — В противен случай ще се сблъскат с гнева на управляващия съвет.
— Но ние сме свидетели — отбеляза Дризт.
— Не — отвърна му учителят. — Ние сме просто наблюдатели. Тази битка не ни засяга. Само благородниците на похитения дом имат право да повдигат обвинение.
— Ако са още живи, разбира се — добави Бриса като се наслаждаваше на гледката.
В този момент Дризт не беше сигурен дали това ново откритие му харесва. Не знаеше как се чувства, но не можеше да откъсне погледа си от продължаващия спектакъл, от битката на мрачните елфи. Целият дом До’Урден беше на крака. Войници и роби търчаха наоколо в търсене на места, откъдето да виждат по-добре, крещяха, коментираха случката и разнасяха слухове за нападателите.