Принцесата на татко

Първото, което се осмелих да направя, е че започнах да уча английски език самостоятелно. След като завърших училище, почти нищо не съм учила с преподавател. Освен три кратки курса за компютри, нищо не ми е преподавано. Сама завърших следването, без да посещавам занятия, сама научих есперанто и достигнах някакво ниво в компютърната грамотност. Но не смеех да се захвана с английския, въпреки че е много необходим. Основната причина бе разликата между звученето и писането на думите. Не мога да уча език само от говорене — трябва да си представя думата написана. Разбира се, с говора можех да чета думите буква по буква, но това и на ум не ми идваше. Дисплеят ми даде надежда. Сдобих се с учебници за начално ниво и започнах. В училище бях учила десетина урока по английски, но това бе съвсем нищожно. Уговорих се с една учителка да ми предава първото ниво, и цената бе поносима, но тя каза, че сега, през зимата, й е трудно да идва у нас, да почакам да се стопли и ще започнем. Видях, че работата се забави и за да не се откажа, реших да започна сама, пък докъдето стигна. В началото се придвижвах с темпото на костенурка. Прочитах думата на дисплея, после я написвах в англо-българския речник на другия си компютър и сред многото й значения търсех най-подходящото за случая. Това бе дълга, бавна процедура, не вземах насериозно тези занимания — просто чаках да дойде учителката и тогава, като съм научила предварително някои думи, ще ми е по-лесно. Така се занимавах всеки ден по малко, докато веднъж се хванах, че се зачитам, без да търся речника. Без да разбера кога, количеството бе преминало в качество и думите, които трябваше да сверявам, ставаха все по малко. Отначало прочетох Headway, после Streamline. В печатницата имаше учебници за големите класове, които бяхме правили. През всяка свободна от работа минута четях от тях и записвах непознатите думи в тефтерче, а вкъщи ги проверявах в речника. После си купих MP3 плейър и прослушах целия радиокурс по английски език, някога излъчван по програма „Знание“, който се пазеше в нашата фонотека. В интернет намерих и аудиокурс по английски език на руски. Това ми даде възможност да усъвършенствам и двата езика едновременно. Хубавото бе, че докато работех в книговезницата (там подготвяхме учебниците и списанията), можех спокойно да слушам и да набирам опит. После през Интернет, моето чудно огледало, намерих две радиа за изучаващи английски, където се говореше бавно и можех да изтеглям предаванията им. Започнах да разбирам добре за какво говорят и исках нещо повече. Обичам да слушам проповеди, изнесени от англоговорящ пастор и превеждани в момента, защото след думите на английски веднага чувам превода. За съжаление ентусиазмът за изучаване на езици преминава, когато няма с кого да говорим. Сега чета относително свободно документацията на разни програми, но не съм напреднала особено.