Принцесата на татко
- Автор: Каменска-Донкова Румяна
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцесата на татко». Краткое содержание книги:
Чрез моето чудно огледало срещнах и много хора, които иначе никога нямаше да познавам. Един добър, ентусиазиран младеж, Огнян Рангелов, направи пощенски списък за взаимопомощ по компютърни проблеми, който се казва „Без мишка“. В него членуват всякакви хора и си помагаме във връзка с компютрите, а понякога и за решаването на други проблеми. На сайта му bezmishka.org има цяла съкровищница от различни упътвания как се ползват дадени програми с екранен четец. Архивът на писмата, които сме си разменяли по дадена тема, е достъпен за всички. С времето се получи доста обширна база данни за използването и достъпността на програмите с Jaws, най-използваният екранен четец. Списъкът съществува вече 5 години и е дал много на всеки от нас. Какъвто и въпрос да ме интересува, задавам го в списъка и е много вероятно някой да ми отговори. Като чета писмата с отговори на въпроси, задавани от другите, без да искам, научавам доста полезни неща. Освен въпроси и отговори си разменяме различни новости — компютърни и изобщо за живота. С някои от членовете си говорим или си пишем по Skype или по електронната поща. Това е чудесно и дано ентусиазмът никога да не напуска Огнян и целия екип на списъка.
По-късно младият ентусиаст Димитър Димитров от Варна създаде друг списък — „На лафче“, където споделяме всичко, за което се сетим. Той също е много полезен, защото преди това без да искаме, често вмъквахме в компютърния списък теми от живота. Благодаря и на Митко за отделеното време и търпение, с което стоически понася главоболията, които понякога му създаваме с нашите спорове. За какво си говорим в групата, можете да разгледате на адрес:
http://groups.google.bg/group/nalafche?hl=bg
Няма съмнение, че Интернет, моето чудно огледало, може да се ползва и за много лоши цели. От порното никой не успява да се скрие. И аз съм попадала на порносайтове, като търся нещо в Google. Разбирам, че е порно по думите, а кой знае какво се вижда на картинките. Както и всичко друго, Интернет също има обратна страна. Но за мен той е мечтаното чудно огледало от детската приказка, въпреки че не мога да видя другите държави и кой какво прави. А когато някой ме залива с калния поток на цинизмите, се опитвам да му разкажа за смисъла на живота, показан в Библията или, ако не мога да направя това, просто се моля за него. Страх ме хваща като си помисля какво ли е в душата на човек, който като знае, че другият не го вижда реално или не го познава, може да говори (а сигурно и да върши) такива гадости. Това е истинско нещастие и заслужава съчувствие, а не толкова отвращение. И сега, когато съм безработна, чудното огледало е моят най-добър помощник.
Глава 10
Властта на несбъднатото
Колкото по-добре овладявах компютъра, толкова повече властта на несбъднатото започна да надига глава. Винаги съм искала да се занимавам с литература, затова и завърших българска филология, но като не можах да си намеря работа, реших, че трябва да се примиря и се радвах, че професията ми леко се докосва до желаното от мен. Представях си, че съм моливът от приказката на Андерсен, който искал да стане облачен художник, да рисува облаците. Но го взел месарят да си пише сметките с него, после кръчмарят например, и докато разбере какво става, от дългия, красив молив останало малко, нащърбено моливче. Тогава моливчето си спомнило, че искало да рисува облаците, но се успокоило с мисълта, че е прекарало живота си по-полезно, като е служило на хората. Аз си мислех същото за моята професия — не станах литераторка, но правя учебници, които служат на малките и по-големите деца да овладяват науките. Професията ми доставяше доста радост в търсене как да предадем материала по най-достъпен начин (става въпрос за таблици, чертежи, картинки и изобщо възможностите на брайла са много по-малки от тези на обикновения печат), трябваше да решаваме доста проблеми, при което се изискваше въображение. Понякога това бе почти невъзможно и справянето с проблема вълнуваше дори повече от написването на поема. Но сигурно моливчето, здраво стиснато в дебелите пръсти на месаря, все е гледало да се изплъзне и набързо да драсне мъничко пухкаво облаче за разтуха. Честно казано, и на мен не са ми липсвали облачета. Никога не съм се разделяла напълно с литературата. От малка пиша стихове, писала съм и по някоя статия или есе за сп. „Зари“, органа на Съюза на слепите в България. И от руски съм превеждала някой и друг материал или стих. Откакто станах християнка, винаги се занимавам с духовни неща и това също ме доближава повече до облаците, отколкото до сметките. Но въпреки това винаги съм искала да се отдам изцяло на творчество или поне на литературен труд. Мечтаех да стана редактор на литературно издание, нещо като „Литературен форум“, сп. „Пламък“ едно време. Дори и да исках, тогава не можех да работя подобно нещо — единствено в нашето сп. „Зари“ работеха незрящи редактори и те си имаха сътрудници. На мен не ми провървя да работя там, пък и това не беше моята мечта — „Зари“ се занимаваше с трудовите победи на слепите, изпълнението на плана в различните предприятия „Успех“ и тук-там имаше някое стихотворение или разказ. В наши дни се появиха много свободни места за редактори, но не съм срещала свободни места за редактори на литературни издания.