Пътят на кралете (том I)

— Точка във Ваша полза, госпожице Давар. Един учен знае как да не губи време за преоткриване на вече известна информация. Това е сред уроците, които понякога забравям.

Шалан усети как се възгордява от казаното. Тя вече подозираше, че Ясна не дава лесно подобни оценки. Означаваше ли това, че още я разглежда като ученичка?

Ясна вдигна свободната си ръка и Превръщателят проблесна на фона на кожата й. Шалан усети как пулсът й се ускорява. Никога не беше наблюдавала лично процеса. Ардентите бяха много потайни, когато ползваха своите фабриали. Тя самата дори не знаеше, че баща й притежава Превръщател, докато не го откриха у него. Разбира се, вече не работеше. Това беше една от основните причини Шалан сега да е тук.

Скъпоценните камъни в Превръщателя на Ясна бяха огромни, сред най-големите, виждани някога от Шалан. Всеки от тях струваше много сфери. Единият беше димен камък, чист и лъскаво черен. Вторият беше диамант. Третият — рубин. И трите бяха шлифовани — шлифованите камъни могат да задържат повече от Светлината на Бурята — в блестящи овални форми с многобройни фасетки.

Ясна затвори очи и притисна ръка до падналия камък. Вдигна глава и задиша бавно. Камъните върху опакото на ръката й започнаха да светят по-силно, а димният камък стана толкова ярък, че беше трудно да се гледа.

Шалан затаи дъх. Осмеляваше се само да примигва и да съхранява сцената в паметта си. В един продължителен миг нищо не се случи.

После Шалан чу кратък звук. Ниско барабанене като далечно множество гласове, които боботят заедно в един чист тон.

Ръката на Ясна потъна в камъка.

Камъкът изчезна.

В помещението нахлу с взрив гъст черен дим. Заслепи Шалан; сякаш беше роден от хиляда огъня и миришеше на изгорено дърво. Тя бързо вдигна мократа кърпа пред лицето си и се отпусна на колене. Ушите й бяха странно заглъхнали като след спускане от голяма височина. Трябваше да преглътне, за да ги оправи.

Затвори очи и ги стисна здраво, докато почнаха да сълзят, и задържа дъха си. В ушите й нахлу звук.

После отмина. Примигна, отвори очи и откри, че кралят и телохранителят му са се свили до стената край нея. Димът все още се виеше към тавана; помещението миришеше силно. Ясна стоеше права, все още със затворени очи, нехаеше за дима, макар лицето и дрехите й да бяха запрашени. Стените също бяха опушени.

Шалан беше чела за това, ала все пак остана изумена. Ясна беше превърнала камъка в дим и понеже димът имаше далеч по-малка плътност, промяната го беше изтикала с взрив.

Истина беше; Ясна наистина притежаваше действащ Превръщател. При това — мощен. Девет от десет Превръщатели можеха да извършват няколко ограничени превръщания — да сътворяват вода или зърно от камък, да правят прости каменни сгради с едно помещение от въздух или от плат. По-мощният — като този на Ясна — можеше да извърши всяка трансформация. Буквално да превърне всяка материя във всяка друга. Как ли се дразнеха ардентите, че подобен мощен свещен предмет е в ръцете на човек извън ардентията. И то еретик!

Шалан с мъка се изправи на крака, като остави мократа кърпа пред лицето си, за да диша влажен, но чист въздух. Тя преглътна, защото ушите й отново заглъхнаха, когато налягането в помещението се нормализира. Само след миг кралят се втурна в достъпната вече стая. Едно момиченце — заедно с няколко бавачки и други дворцови слуги — седеше в другия край и кашляше. Кралят притегли детето в обятията си. Момиченцето беше прекалено малко, за да носи благоприличен ръкав.