Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Изведнъж гласът на непознатия прозвуча нисък и мек като кадифе:
— Аз съм Кетлинг ъф Елгин. Приятел и другар по оръжие на пан Володиовски. Прислугата вече ми каза, че имам неизразимото щастие и чест да гостуват под моя покрив сестрата и роднини на моя Палант107, но прости, достойна панно, моето стеснение, защото прислугата не ми каза това, което виждат очите, а и самите ми очи не могат да понесат твоя блясък…
С такъв комплимент рицарят Кетлинг приветства Кшиша, но тя не му се отплати със същото, тъй като не можа да намери сили за нито една дума. Досети се само, че като свърши речта си, той навярно й прави втори поклон, защото в тишината тя отново чу шумоленето на перата по пода. Кшиша чувстваше също така, че трябва, че непременно трябва да отговори нещо и да се отблагодари за комплимента с комплимент, понеже иначе може да бъде сметната за невъзпитана, но ето че не може да си поеме дъх, пулсът й бие в слепите очи и в ръката, гърдите се повдигат и отпускат, сякаш се е страшно уморила. Отваря клепачи — той стои пред нея с леко приведена глава, с възхищение и почит на чудното си лице. С разтреперани ръце Кшиша хвана роклята си, за да направи поне реверанс пред кавалера, но за щастие в същия миг зад вратата се чу зов: „Кетлинг! Кетлинг!“ и в стаята се втурна пан Заглоба с отворени прегръдки и запъхтян.
Тогава двамата се прегърнаха, а през това време девойката се мъчеше да дойде на себе си и същевременно погледна два-три пъти към рицаря. А той прегръщаше пан Заглоба сърдечно, но с онова необикновено благородство във всяко движение, което или бе наследил от прадедите си, или бе придобил по изискани кралски и магнатски дворове.
— Как си? — викаше пан Заглоба. — Разполагам се в твоя дом като в мой собствен. Дай да те разгледам! Ха! Отслабнал си! Да не е някаква любов? Уверявам те, отслабнал си! Знаеш ли, че Михал замина да командва хоронгва. О, много хубаво си сторил, че пристигна. Михал вече не мисли за манастир. Тук е дошла сестра му с две панни. Девойки като репички! Едната е Йежорковска, другата Дрогойовска. За Бога, панна Кшиша е тук. Извинявам се, ваша милост панно, но да му изпръснат очите на оня, който отрече твоята хубост, а тоя кавалер трябва вече да я е видял.
Кетлинг се поклони за трети път и каза усмихнат:
— Оставих къщата казарма, а я намерих Олимп, защото богиня видях, като влизах.
— Кетлинг! Как си? — извика за втори път Заглоба, на когото се видя малко едното приветствие, та за втори път грабна новопристигналия в прегръдките си.
— Това е нищо! — казваше той. — Ти още не си видял хайдучето! Едната е хубавица, но и другата е мед, мед! Как си, Кетлинг? Да ти даде Бог здраве! Ще се обръщам към тебе на „ти“! Съгласен си, нали? За мене, стария, така е по-удобно… Радваш ли се на гостите, а?… Пани Маковецка отседна тук, защото през време на конвокацията беше трудно да се намери странноприемница, но сега вече е по-лесно и сигурно ще се изнесе, че не е прилично да живее с момичета в ергенски дом — току-виж хората почнали да гледат накриво и да пускат разни клюки…
— За Бога. Никога не ще позволя това! Володиовски ми е не приятел, а брат, ето защо мога да приема пани Маковецка под покрива си като сестра. Най-напред се обръщам към ваша милост, панно, за застъпничество, а ако трябва, и на колене ще моля!
При тия думи Кетлинг коленичи пред Кшиша, хвана й ръка, притисна я до устата си и я загледа в очите умолително, едновременно весело и тъжно; а тя пламна особено защото Заглоба викна веднага:
107
Герой на Виргилиевата „Енеида“, верен приятел на Еней. — Бел.прев.