Пан Володиовски

— В първия момент не съм забелязал такава прилика, но е възможно. По ръст и фигура напомня.

— А сега слушай какво ще ти кажа: семейни arcana116 просто ще ти открия, но тъй като и ти си приятел, трябва да ги знаеш: гледай да не се отплатиш на Володиовски с неблагодарност, понеже ние двамата с пани Маковецка сме определили за него една от тия девойки.

Тук пан Заглоба се взря зорко и втренчено в очите на Кетлинг, а той побледня и попита:

— Коя?

— Дро-го-йов-ска — отговори бавно Заглоба.

И като издаде напред долната си устна, почна да мига със здравото си око изпод набръчканата вежда.

Кетлинг мълчеше и мълча толкова дълго, че най-сетне Заглоба попита:

— Ти какво ще кажеш на това, а?

А той отвърна с променен глас, но твърдо:

— Можеш да бъдеш сигурен, ваша милост, че няма да дам свобода на сърцето си във вреда на Михал.

— Уверен ли си?

— Много съм претърпял в живота си — отвърна рицарят — Честна дума: няма да си позволя!

Едва тогава пан Заглоба разтвори прегръдките си.

— Кетлинг! Позволи си, позволи, горкият ми, колкото искаш, защото аз само исках да те изпитам. Не Дрогойовска, а хайдучето определяме за Михал.

Лицето на Кетлинг светна от искрена и дълбока радост; той грабна Заглоба в прегръдките си, държа го дълго, после го попита:

— Сигурно ли е вече, че те се обичат?

— Че кой не би обичал моето хайдуче, кой? — отговори Заглоба.

— А годеж имаше ли?

— Годеж нямаше, защото Михал едва се отърси от скръбта си; но ще има… остави това на мене! Девойката — макар че се изплъзва като невестулка — го харесва много, защото за нея най-важното е сабята…

— Забелязах това, кълна се в Бога! — прекъсна го Кетлинг засиял.

— Ха! Забеляза ли? Михал още рони сълзи по покойната, но ако му допадне някоя на душата, това сигурно ще е хайдучето, защото тя много прилича на оная, само е по-малко закачлива с очи, като по-млада. Добре се нарежда всичко, нали? Моя е грижата тия две сватби да станат при избора.

Без да каже нищо, Кетлинг отново прегърна пан Заглоба и долепи прекрасното си лице до червените му бузи, докато старият шляхтич не си пое дъх и попита:

— Толкова ли много ти е взела ума Дрогойовска?

— Не зная, не зная — отвърна Кетлинг, — знам само това, че щом нейният ангелски лик зарадва очите ми, веднага си казах: нея едничка още би могло да обикне изстрадалото ми сърце — и в същата нощ, като въздишах насън, едновременно се отдадох на копнеж по любимата. Оттогава тя завладя моето естество, както царица владее преданата си и вярна страна. Дали това е любов или нещо друго — не зная!

— Но знаеш, че това не е шапка, нито три лакта сукно за гащи, нито подпръг, нито подопашник, нито бъркани яйца със сирене, нито манерка с водка. Щом си сигурен в това, за останалото попитай Кшиша, а ако искаш, ще я попитам аз.

— Не прави това, ваша милост — отговори Кетлинг усмихнат. — Щом ще трябва да се давя, нека поне още няколко дни да ми се струва, че плувам.