Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Тук Баша изду ноздри, и взе да тръска коса малко тъжно и сякаш замислена.
— Ще ми кажеш ли причините? — попита Заглоба.
— Същото искаше и той, но напразно; на него не ги казах и на никого няма да ги кажа.
— А може би — каза Заглоба, като я гледаше втренчено в очите, — може би в сърцето си носиш някакво скрито чувство, а?
— Ами, чувство! — извика Баша.
После скочи от мястото си и започна да повтаря бързо, сякаш искаше да скрие смущението си:
— Не искам пан Нововейски! Не искам пан Нововейски! Не искам никого! Защо ми досаждаш, ваша милост? Защо ми досаждат всички?…
Внезапно се разплака.
Пан Заглоба я утешаваше, както можеше, но тя през целия ден беше тъжна и сърдита.
— Пане Михале! — каза пан Заглоба на обед. — Ти заминаваш, но в това време Кетлинг ще се върне, а той е хубавец над хубавците! Не зная какво ще правят момичетата, но мисля, че като се върнеш, ще ги намериш влюбени.
— Много хубаво! — отговори Володиовски. — Веднага ще го сватосаме за панна Баша.
Баша впи в него погледа си на рис и рече:
— Защо, ваша милост, не си така грижлив и за Кшиша?
При тия думи малкият рицар съвсем се обърка и отговори:
— Ти, ваша милост панно, още не познаваш силата на Кетлинг, но ще я опознаеш!
— А защо да не я опознае Кшиша? Нали не аз пея:
Сега пък Кшиша се обърка на свой ред, а малката оса продължаваше да говори:
— В краен случай ще помоля пан Нововейски да ми заеме щита си, но не зная как Кшиша ще се отбранява, щом ваша милост заминеш, а тя се изправи пред такава опасност.
Ала Володиовски се беше вече съвзел, та отговори малко остро:
— Може би и тя ще намери с какво да се отбранява дори по-добре от ваша милост!
— Как?
— Тя е по-малко плашлива, а е по-сериозна и по-разсъдлива…
Пан Заглоба и пани столникова помислиха, че сприхавото хайдуче веднага ще се изправи за борба, но за тяхна голяма почуда „хайдучето“ наведе глава над чинията и едва след малко каза с тих глас:
— Ако ваша милост се сърди, извинявам се и пред тебе, и пред Кшиша…
Единайсета глава
Пан Михал получи разрешение да пътува през където би искал, затова тръгна през Ченстохова, за да посети гроба на Ануша. Той изплака над него останалите си сълзи и продължи пътя си, а под влияние на пресните спомени почваше да мисли, че все пак тоя таен годеж с Кшиша беше твърде преждевременен. Чувстваше, че скръбта и траурът имат в себе си нещо свято и неприкосновено, което трябва да бъде съхранявано, докато само не се възнесе като мъгла към небето и не се разсее в безкрайните простори.
Наистина имаше такива, които се женеха един-два месеца след овдовяването си, но те не са се готвели за камедули, нито нещастието ги е сполитало пред прага на щастието след цели години очакване. Най-сетне, ако простите хора не зачитаха светостта на траура, нима е достойно да се следва примерът им?
И така пан Володиовски пътуваше за Рус, а по пътя го съпровождаше гризене на съвестта. Беше обаче дотолкова справедлив, че сам поемаше цялата вина върху себе си, а не я прехвърляше на Кшиша. Напротив, към многото безпокойства, които го овладяха, се прибави още едно — дали Кшиша дълбоко в душата си не го укорява за това избързване.
„Самата тя навярно не би постъпила така — казваше си пан Михал, — а понеже има велика душа, несъмнено и от другите desiderat105 такова величие.“
И пан Михал започна да се страхува, че той й се е видял много дребен.
Това обаче беше напразен страх. Кшиша не се вълнуваше от скръбта на пан Михал и когато той й говореше прекалено много за нея, това не само не будеше у нея съчувствие, но дразнеше самолюбието й. Нима тя, живата, не струваше колкото покойната? Или изобщо струваше толкова малко, та мъртвата Ануша можеше да й бъде съперница? Ако пан Заглоба беше посветен в тайната, сигурно щеше да успокои пан Михал, че жените не са много милостиви една към друга.
И все пак след заминаването на Володиовски панна Кшиша беше като слисана от това, което се случи, че бяха взели окончателно решение.
Когато пътуваше към Варшава, в която преди това никога не беше идвала, тя си въобразяваше, че всичко ще бъде съвсем другояче. За конвокацията и избора ще се стекат свити на епископи и светски големци, ще дойдат блестящи рицари от всички краища на Жечпосполита. Ще има безброй забави, шум, състезания — и всред тоя водовъртеж, всред тълпите от рицари ще се появи някакъв непознат „той“, някакъв рицар — такъв, какъвто девойките виждат само в сънищата си; той ще пламне от любовно чувство, ще идва с цитра под прозорците, ще устройва кавалкади, дълго ще трябва да обича и въздиша, дълго да носи лентата на любимата върху доспехите си, докато след многобройни страдания и преодолени пречки падне пред нозете й и получи взаимност в любовта.
105
Изисква (лат.). — Бел.прев.