Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
— Теяйо, наистина много съжалявам — каза. — Не съм желала да те нараня. Аз искрено те уважавам. В тебе е цялата ми надежда и опора.
— Хайде, хайде — отрони мъжът. — Поне да ни бяха донесли малко вода.
Тя скочи и заудря по вратата с юмрук и с единия си сандал.
— Копелета такива! — крещеше.
Теяйо започна да обикаля из стаята — три крачки, кръгом… три крачки, кръгом… После отново се спря в своята половина.
— Ако си права — подзе той бавно, безучастно, — тогава и похитителите ни, и ние двамата сме застрашени не само от кралство Гатай, ами и от моето правителство. То може би… е поощрявало тези антидържавни фракции, търсейки оправдание да изпрати военни части тук… за да въдворят ред. Ето защо и знаят къде да открият отцепниците. Ние извадихме… късмет, че нашите младежи са… искрени.
Соли го гледаше с нежност, която му се стори неуместна.
— Онова, за което не се досещаме — продължи офицерът, — е чия везна ще наклони Екумен. Тоест… Всъщност съществува една-единствена страна в спора.
— Не, ние също сме страна. На потърпевшите. Ако посолството види, че Вое Дайо се стреми да завладее Гатай, то няма да се намеси, но и няма да одобри подобно действие. Особено щом е съпроводено с репресии, както изглежда.
— Насилието е насочено тъкмо срещу антиекуменските фракции.
— И въпреки това надали ще го приемат. А разберат ли, че съм жива, доста ще се ядосат на онези, които обявиха, че съм загинала в огъня. Проблемът е как да ги уведомим. Аз бях самотен космически представител тук. Кой може да бъде сигурна свръзка?
— Всеки от моите хора, обаче…
— Навярно са ги освободили. Защо ще охраняват сградата на посолството, когато Пратеничката е вече погребана? Е, нека все пак опитаме — тоест да предложим на тия момчета да опитат.
В същото време й хрумна нещо друго:
— Дали пък няма да склонят чисто и просто да ни пуснат да си вървим? Преоблечени. Това и за тях ще бъде най-безопасно.
След миг Соли си удари главата с юмруци:
— О, защо не донесат малко вода…
Гласът й стържеше пресъхнал. Той изпитваше срам от своя гняв, от своята тъга, от самия себе си. Искаше му се да й каже, че и тя е за него надежда и опора, че я уважава, че тя прояви невероятна смелост; ала думите не идваха. Бе изпразнен, изнурен, чувстваше се остарял. Ех, ако имаха няколко глътки от безценната течност!
Най-сетне им донесоха манерка и престояла храна. Явно похитителите се криеха от надвисналата угроза. Говорителят, който им довери нелегалното си прозвище — Кергат, участник в движението за освобождение на Гатай, — прибави, че цели райони били претърсени и опожарени, че войски на Вое Дайо контролират по-голямата част от града, включително двореца, и че пресата не съобщава почти нищо за това.
— Когато всичко свърши, моята родина ще бъде в чужди ръце — изрече той с неописуема ярост.
— Но не за дълго — подхвърли Теяйо.
— А кой може да ги съкруши? — попита младежът.
— Яйоуе. Идеята Яйоуе.
И двамата го изгледаха удивени.
— Революцията — продължи райга. — Току-виж светът Уерел скоро се превърне в едно ново Яйоуе.
— Асетите ли? — възкликна Кергат, сякаш му бяха споменали за бунт на кравите или мухите. — Те не умеят да се организират.
— Ще видиш, че умеят — смирено каза другият.
— Вие нямате ли роби сред вашата членска маса? — обърна се Соли изумена към патриота. Той не си направи труда да й отговори. Стана ясно, че я беше взел за асет. И Теяйо много добре разбираше защо — сам я бе определил като такава в предишния живот, когато подобни разграничения имаха известен смисъл.
— Твоята прислужница Реуе беше ли ти приятелка? — запита.
— Да — отвърна Соли, а после се коригира: — Не, по-скоро ми се щеше да бъде.
— Ами макилът?
След кратко мълчание произнесе:
— Струва ми се, че да.
— Знаеш ли къде е в момента?
Тя поклати глава.
— Трупата се готвеше да замине на друго турне няколко дни след тържествата.
— Всички пътувания подир празника бяха забранени — подчерта Кергат. — Освен на правителствени лица и военни части.
— Той живее във Вое Дайо. Ако е още тук, навярно ще го изпратят заедно с колегите му у дома. Пробвай да се свържеш с него, Кергат.
— Някакъв си макил ли? — възкликна младежът с неприязън и недоверие. — Сигурно е от твоите хомосексуални клоуни, които се обличат в женски дрехи?