Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
Той не реагира. Притежаваше рядката способност да не казва нищо по такъв начин, че да я остави да говори. Беше един от най-затворените мъже, които познаваше. Повечето господа бяха толкова словоохотливи. И Пратеничката, разбира се, обичаше да бъбри. Теяйо обаче бе скъперник на думите. Тук и тя пожела да умее да мълчи.
— Това специален подход ли е? — попита го. — Просто да седиш, без да мърдаш?
Офицерът кимна.
— Дълги, дълги години практика. О, Боже, дали…
— Не, не — отвърна той, веднага доловил мислите й.
— Но защо не направят нещо? Какво още чакат? Изтекоха вече девет дни!
От самото начало стаята бе разделена на две по негласно споразумение. Граничната линия минаваше по средата на матрака, чак до предната стена. Вратата се падаше в нейната част, отляво. Отходната дупка — в неговата, надясно. За да влезеш в чуждото пространство, трябваше да поискаш разрешение с едва доловим жест и отговорът се получаваше по същия начин. Щом някой използваше „тоалетната“, другият дискретно гледаше встрани. Това правило важеше и когато имаха повечко вода да се облеят, ала то се случваше рядко. Разделителната черта върху леглото се спазваше абсолютно. През нея преминаваха само гласовете, шумът и миризмата на телата им. Понякога Пратеничката усещаше топлината на Теяйо. Физическата температура на уерелианците бе малко по-висока и във влажния, спарен въздух се улавяше нежно излъчване, докато той спеше. Инак те никога не нарушаваха границата дори на сантиметър и в най-дълбокия си сън.
Соли се замисляше над ситуацията и от време на време тя й се струваше твърде странна. В други случаи я намираше за тъпа и перверзна. Та не можеха ли да се държат като цивилизовани хора по-удобно? Беше го докоснала един-единствен път. Тогава го довлече до матрака; после, когато разполагаха с още вода, му проми раната и изчисти сплъстената в косите му кръв с гребена, оказал се в края на краищата полезна вещ. Роклята на богиня служеше за безценен източник на превръзки и парцали. Щом главата му най-сетне се оправи, започнаха всекидневно да практикуват айджи. В хватките обаче се криеше надличностна, ритуална чистота, която бе далеч от обикновената близост. Извън тренировките неговото телесно присъствие оставаше съвършено недосегаемо и ненатрапчиво.
При тези невероятно трудни обстоятелства райга продължаваше да проявява характерната си сдържаност. И туй не беше типично само за вайота, Реуе също я притежаваше; всички, всички освен Батикам. Но дали онова актьорско отдаване на нейните желания и прищевки е било истинската човешка връзка, както тя си я представяше? Спомни си страха, който видя в очите му през последната им нощ. Той не бе сдържан, ала притворен.
Такъв се оказа манталитетът на уерелианското общество: и роби, и господари бяха заклещени в еднакъв капан на пълно недоверие и чувство за самосъхранение.
— Теяйо — обърна се веднъж към боеца, — някак не схващам робството. Нека да ти обясня — макар че мъжът не бе направил жест да я прекъсне, нито да й противоречи, а я слушаше с вежливо внимание. — Не че не разбирам как може да се установи една обществена институция и отделният човек да стане част от нея. Не говоря дори за това, че вие я смятате за справедлива и функционална; не искам да я отхвърляте или приемате. Опитвам се да проумея индивида, повярвал, че две трети от разумните същества в света са негова неотменна, законна собственост. Пет шести всъщност, ако се включат и жените от твоята каста.
След известно време той каза:
— Моето семейство притежава двайсет и пет асети.
— Недей да шикалкавиш.
Офицерът преглътна упрека.
— Струва ми се, че така се разкъсват изконните връзки между хората. Вие не сте близки с робите и робите не са близки с вас; помежду ви липсва нормално общуване, истинска взаимност. Държите се на разстояние едни от други, полагайки огромни усилия, за да запазите това състояние. И то не е естествено, ами напълно изкуствено, измислено от човека. Аз въобще не разпознавам физически господарите от асетите. Ти успяваш ли?
— В повечето случаи не.
— А културно, в поведението?
Той се поколеба малко и кимна отрицателно.
— Вие сте една раса и народ, съвършено идентични във всичко, със съвсем слаби нюанси в цвета на кожата. Ако някое асетско дете бъде възпитано като собственик, то няма да се различава по нищо от бароните и обратно. Върхушката на Уерел прекарва целия си живот, крепейки чудовищното разделение, което всъщност не съществува. Просто не разбирам как не виждате колко това е безсмислено. Нямам предвид икономически.