Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
Той бавно се събуди, чувствайки в плътта си лекота и блаженство. Лежаха прегърнати, лицето на офицера опряно до ръката и гърдите й. Тя галеше косата му, от време на време раменете и врата. Мъжът дълго не помръдна, без да усеща нищо освен нейните плавни движения и хладната й кожа до себе си, под пръстите си, до краката си.
— Чак днес разбирам — произнесе Соли полушепнешком над ухото му, — че не съм те познавала. Сега искам да те опозная — тя се наведе и го докосна с устни и с буза.
— Какво трябва да научиш?
— Всичко. Кажи ми кой си ти, Теяйо.
— Не знам — отвърна той. — Един човек, комуто ти си много скъпа.
— О, Господи — възкликна посланичката и за миг скри очи под грубото миризливо одеяло.
— А кой е Бог? — попита я сънено. Те използваха най-разпространения диалект на Вое Дайо, но тя обикновено ругаеше с езика на Земята или Алтера. В случая Бог на алтериански означаваше Сийт, тъй че въпросът му всъщност бе: „Кой е Сийт?“
— Ох… Туал… Камие… който щеш. Думи. Несъвършенство на речника. Нима вярваш в тях? Впрочем извинявай! Такава глупачка се чувствам пред тебе, Теяйо. Бъркам ти в душата, върша посегателство… Ние всички сме агресори, независимо на какви пацифисти и светци се правим…
— Трябва ли да любя цял Екумен? — извика той и започна да милва гърдите й, усещайки тръпката на желание, която премина в нейното тяло.
— Да — мълвеше Соли, — да, да, да.
Странно, мислеше си Теяйо, колко малко неща променя сексът. Всичко си е почти същото — ех, някак по-леко, без неловкост и задръжки. И едно сигурно, прекрасно удоволствие, когато имаха достатъчно вода и храна, за да могат да се обичат. Единствената разлика бе в особеността, за която той наистина не намираше подходящ израз. Наслада, нежност, любов, доверие: никое от тези слова не беше точната, нито пък цялостната дума за това състояние. То бе съвършено интимно, криещо се във взаимността на телата им, и не променяше нищичко на света, дори в конкретните обстоятелства при техния жребий. Оставаха си затворени. Бяха отпаднали и гладни през по-голямата част от времето. Все повече се страхуваха от все по-отчаяните си похитители.
— Искам да бъда истинска жена — заяви му веднъж Соли. — Да стана добро момиче. Кажи ми, друже, как да го постигна.
— Като не се предаваш! — възкликна офицерът толкова ожесточено, със сълзи в очите, че тя отиде до него и го прегърна.
— Горе главата! — подхвърли й той.
— Естествено — съгласи се Пратеничката.
Но дойдеха ли Кергат или другите, бе спокойна и скромна, слушаше какво говорят мъжете, стоеше с наведено чело. Вайотът не можеше да я гледа да се държи така, обаче знаеше, че звездната гостенка има право.
… Ключалката щракна, вратата се отвори с трясък и го измъкна от окаяния му, жаден сън. Беше нощ или много ранна утрин. Двамата любовници спяха плътно прегърнати, защото тъй се чувстваха по-приятно. Щом видя лицето на Кергат, изпита истински страх. Тъкмо от това се бе опасявал — да изложи, да покаже нейната сексуална уязвимост. Тя не се беше разбудила напълно и продължаваше да се притиска до него.
Влезе още един мъж; патриотът изобщо не реагира. Едва след известно време Теяйо си припомни, че вторият посетител е Батикам.
Когато го разпозна, остана съвсем слисан. Успя само да промълви името на макила, нищо друго.
— Батикам? — дрезгаво отрони смутената Соли. — Ох, Господи!
— Твърде интересен момент — каза актьорът със своя мек, школуван глас. Този път не бе облечен като травестит, ами носеше гатайски мъжки дрехи. — Възнамерявах да ви освободя, а не да ви обезпокоя, госпожице, райга. Имате ли нещо против?
Теяйо се беше надигнал и обуваше мръсните си бричове. Жената бе спала в скъсания панталон, който й бяха дали похитителите. И двамата бяха по ризи за по-топло.
— Свърза ли се с посолството, Батикам? — попита тя със свито гърло, докато нахлузваше сандалите си.
— Да, бях там. Всъщност оттам идвам. Съжалявам, че се забавих толкова. Не съм и подозирал в каква ситуация се намирате.
— Кергат се погрижи за нас — веднага заяви офицерът.
— О, виждам. И то при значителен риск. Отсега нататък шансовете ви се увеличават. В случай че… — той го погледна право в лицето. — Райга, готов ли сте да се оставите в ръцете на Хаме? Някакви проблеми?