Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Детективът кимна.
— И аз бих ви посъветвал така, поне засега. — Мобилният телефон в сакото му иззвъня. — Извинете ме за минута. — Той отвори телефона, видя кой го търси и отговори. — Да, любима? — Заслуша се и кимна. — О, звучи чудесно. Със скаридите? — усмихна се Абагнейл. — Само не прекалявай с подправките. Добре. Ще се видим след малко. — Затвори телефона и го прибра. — Съпругата ми се обади да ми каже какво ще готви за вечеря.
Синтия и аз се спогледахме.
— Скариди в сос с черен пипер — усмихна се той. — Кара ме да тръпна в очакване. Госпожо Арчър, имате ли снимки на баща си? Дадохте ми няколко на майка ви и една на брат си, но не видях Клейтън Биги.
— Боя се, че нямам негови снимки.
— Ще проверя в Държавната автомобилна инспекция. Не знам от колко отдавна пазят архивите си, но вероятно ще имат снимки. Бихте ли ми разказали повече за маршрутите, по които е пътувал?
— Оттук до Чикаго. Зареждаше ремонтни работилници.
— Не знаете ли точно къде?
Синтия поклати глава.
— Бях малка и не разбирах точно с какво се занимава. Знаех само, че през повечето време пътува. Веднъж ми показа снимка на сградата „Ригли“ в Чикаго. Мисля, че има една в кутията.
Детективът кимна, затвори тефтерчето и го пъхна в джоба си, а после ни даде по една визитна картичка. Взе кутиите и стана.
— Скоро ще ви се обадя и ще ви кажа докъде съм стигнал. Бихте ли ми платили сега за три дни? Не очаквам да намеря отговори на въпросите за толкова кратко време, но може би ще добия представа дали ще мога да ви помогна.
Синтия извади чековата книжка от чантата си, написа чек и му го даде.
— Мамо? — извика Грейс от горния етаж. — Може ли да дойдеш за малко? Излях нещо върху бюрото си.
— Ще изпратя господин Абагнейл до колата му — предложих аз.
Детективът отвори вратата на автомобила си и се приготви да седне зад волана.
— Синтия спомена, че искате да говорите с леля й Тес — рекох аз.
— Да.
Ако не желаех усилията му да бъдат прахосани напразно, той трябваше да знае колкото е възможно повече.
— Наскоро тя ми каза нещо, което не съм споделил със Синтия.
Абагнейл зачака. Разказах му за анонимните парични дарения.
— Ще се обадя на Тес да ви очаква — добавих аз. — И ще я предупредя да не премълчава нищо.
— Благодаря. — Той се качи в колата, затвори вратата и смъкна стъклото. — Вярвате ли й?
— На Тес ли? Да. Тя ми показа бележката и пликовете.
— Не, на съпругата си. Вярвате ли й?
Прокашлях се.
— Разбира се.
Детективът протегна ръка към предпазния колан и си го сложи.
— Веднъж една жена ме повика да намеря някого. Отидох и познайте кого ме помоли да открия?
Зачаках.
— Елвис Пресли. Мисля, че беше през 1990 г. и той беше мъртъв от тринайсет години. Жената живееше в голяма къща, имаше много пари и й хлопаше дъската. Не познаваше лично Елвис и нямаше абсолютно никаква връзка с него, но беше убедена, че Краля е жив и я чака да го намери и спаси. Можех да работя за нея една година и да се опитвам да го открия. Дамата щеше да ми осигури средства да се оттегля преждевременно от работа, Бог да я благослови, но трябваше да откажа. Тя се разстрои много, затова й обясних, че вече са ме наемали да намеря Елвис и съм го открил. Той е добре, но иска да изживее спокойно остатъка от дните си на този свят.
— Тя как го прие?
— Изглежда повярва. Разбира се, може да се е обърнала към друг детектив, който все още работи по случая. — Абагнейл се подсмихна. — Голям образ.
— Какво искате да кажете, господин Абагнейл?
— Съпругата ви искрено иска да разбере какво се е случило с родителите и брат й. Не бих взел чек от човек, за когото мисля, че се опитва да ме мотае. Тя не го прави.
— Така е, но жената, която ви е помолила да намерите Елвис, мотаеше ли ви, или искрено вярваше, че той е жив?
Детективът се усмихна тъжно.
— Ще ви се обадя след три дни или веднага щом науча нещо интересно.
16
— Мъжете са слаби, с изключение на теб, разбира се, и те разочароват, но по-често жените те предават — заяви тя.
— Знам. Казвала си ми го и преди — отвърна той.
— Съжалявам — иронично отбеляза тя. Не му харесваше, когато говореше така. — Отегчавам ли те, миличък?
— Не. Продължавай. Говореше, че и жените те предават. Слушам те.