Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Разбира се. — Той отново взе чашата, изпи остатъка от бирата и направи знак на сервитьорката, че иска още една. — Предполагам.
— Какво мислиш?
— Не знам. И мен ме притесняват същите неща като теб. Представи си, че й кажеш. Ами после?
Разбърках с лъжицата мидената яхния. Нямах апетит.
— Да. Това повдига въпроси, но не дава отговори.
— И дори да означава, че може би някой от семейството на Синтия е бил жив тогава, не доказва, че все още е жив. Кога са престанали да идват парите?
— След като Синтия е завършила колежа.
— Преди двайсет години?
— Не точно, но отдавна.
Роли поклати глава от почуда.
— Не знам какъв съвет да ти дам. Мисля, че се досещам какво бих направил на твое място, но трябва сам да решиш как да постъпиш.
— Какво би направил?
Той стисна устни и се наведе над масата.
— Ще си трая.
Изненадах се.
— Сериозно ли говориш?
— Поне засега, защото това само ще измъчи Синтия още повече. Ще започне да си мисли, че ако е знаела за парите, докато е била студентка, може би е щяла да разбере какво се е случило. Да открие близките си, ако е внимавала и е задавала правилните въпроси. Но кой знае дали това е възможно сега.
Замислих се и реших, че Роли е прав.
— И не само това — продължи той. — Точно когато Тес се нуждае от подкрепа и обич, защото е болна, Синтия ще й се ядоса.
— Не се сетих за това.
— Ще се почувства предадена. Ще реши, че леля й не е трябвало да крие информацията от нея толкова много години. Ще смята, че е имала право да знае. И действително е така. Но щом Тес не й е казала, тогава всичко е минало и забравено.
Понечих да кимна, но се спрях.
— Но аз научих за парите съвсем наскоро. Ако не кажа на Синтия, няма ли да й изменя като Тес?
Роли се втренчи изпитателно в мен и се усмихна.
— Ето защо се радвам, че ти трябва да вземеш решението, а не аз, приятелю мой.
Прибрах се у дома. Колата на Синтия беше на алеята пред къщата, а до тротоара бе спрял непознат автомобил — сребриста тойота, анонимно превозно средство, което поглеждаш и забравяш след миг.
Влязох и видях, че Синтия седи на дивана във всекидневната срещу нисък и набит плешив мъж с маслиненочерна кожа. Двамата станаха и тя се приближи до мен.
— Здравей, мили — усмихна се насила.
— Здравей, скъпа. — Обърнах се към мъжа и протегнах ръка. Той я стисна уверено.
— Господин Арчър, приятно ми е. — Гласът му беше плътен и се лееше като сироп.
— Това е господин Абагнейл — представи го Синтия, — частният детектив, когото наемаме, за да разбере какво се е случило със семейството ми.
15
— Дентън Абагнейл — добави детективът. — Госпожа Арчър ми разказа много подробности, но бих искал да задам няколко въпроса и на вас.
— Разбира се — отвърнах аз, вдигнах пръст да му направя знак да почака и се обърнах към Синтия. — Може ли да поговорим за минутка?
— Бихте ли ни извинили? — попита тя и Абагнейл кимна.
Изведох я на стъпалата пред външната врата. Къщата ни беше малка и предположих, че ако сме в кухнята, Абагнейл ще чуе разговора ни. Опасявах се, че той ще бъде доста разгорещен.
— Какво става, по дяволите? — попитах аз.
— Няма да чакам нещо да се случи и да се чудя какво ще стане. Реших да поема контрола върху положението.
— Какво очакваш да открие? Синтия, следата е стара и отдавна е изстинала. Изминали са двайсет и пет години.
— О, благодаря. Бях забравила.
Изтръпнах.
— Шапката не се появи преди двайсет и пет години, а тази седмица — продължи Синтия. — А телефонното обаждане беше онази сутрин, докато ти водеше Грейс на училище.
— Скъпа, дори да смятах, че да наемем частен детектив е добра идея, не виждам как ще си го позволим. Колко иска той?
Тя ми съобщи дневната му тарифа.
— Плюс разходите му.
— Добре, но колко дълго ще използваме услугите му? Седмица? Месец? Шест месеца? Той може да разследва цяла година и пак да не стигне доникъде.
— Можем да пропуснем някоя вноска по ипотеката. Спомняш ли си писмото, което банката ни изпрати по Коледа? Предложиха ни да пропуснем вноската за януари и да я разсрочим до края на годината. Може да го направят отново и това ще бъде подаръкът ми за идната Коледа. Тази година няма да ми купуваш нищо.
Погледнах в краката си и поклатих глава. Не знаех как да постъпя.