Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Да. Като онази Тес.
— Да, Тес.
— Тя открадна от мен.
— Ами… — Той мислеше, че не е точно така, но реши, че не си заслужава да спори.
— В общи линии това направи. Парите бяха мои. Тес нямаше право на тях.
— Не ги е похарчила за себе си, а за…
— Престани! Вбесявам се, като мисля за това. И не ми харесва, че я защитаваш.
— Не я защитавам.
— Тя можеше да намери начин да ми съобщи и да оправи нещата.
„И как би могла да го направи?“ — зачуди се той, но не каза нищо.
— Слушаш ли ме?
— Да.
— Искаш ли да кажеш нещо?
— Не, само че… ще бъде трудно, не мислиш ли?
— Понякога не мога да разговарям с теб. Обади ми се утре. Ако дотогава имам нужда от интелигентен отговор, ще говоря на огледалото.
17
Дентън Абагнейл си тръгна и аз се обадих на Тес по мобилния си телефон, за да я предупредя.
— Ще му помогна с всичко, което мога — увери ме тя. — Мисля, че Синтия е постъпила правилно, като е наела частен детектив. Щом е готова да предприеме такава стъпка, вероятно ще бъде в състояние да понесе онова, което знам.
— Скоро ще разберем.
— Когато телефонът иззвъня, тъкмо мислех да ти се обадя. Не исках да те търся вкъщи, защото щеше да изглежда странно да поискам да говоря с теб, ако Синтия отговори, но съм загубила номера на мобилния ти телефон.
— Какво има, Тес?
Тя си пое дъх.
— Пак ходих на изследвания, Тери.
Краката ми се подкосиха.
— Какво ти казаха?
Беше споделила, че й остават шест месеца или най-много година, и се запитах дали срокът не се е скъсил.
— Ще се оправя. Другите изследвания били доста убедителни, но се оказали погрешни. Последното било категорично. Не умирам, Тери.
— Господи, каква прекрасна новина. Сигурни ли са?
— Да.
— Чудесно.
— Да, ако се молех на Бога, щях да реша, че молитвите ми са чути. Нали не си казал на Синтия, Тери?
— Не.
Щом влязох вътре, Синтия забеляза, че по лицето ми се стича сълза. Мислех, че съм ги избърсал, но явно бях пропуснал една. Тя протегна ръка и я избърса с показалеца си.
— Какво се е случило, Тери?
Прегърнах я.
— Много съм щастлив, това е всичко.
Тя сигурно помисли, че си губя разсъдъка. В нашия дом никой не изглеждаше щастлив.
През следващите два дни Синтия беше по-спокойна. Това, че Дентън Абагнейл работи по случая, я беше накарало да се отпусне. Опасявах се, че тя звъни на мобилния му телефон през няколко часа, също както се обаждаше на продуцентите от „Фатален срок“, за да знае какво става, но разбрах, че не го правеше. Докато седеше до масата в кухнята, преди да си легнем, тя ме попита дали смятам, че той ще научи нещо. Очевидно се чудеше как напредва разследването, но беше готова да остави детектива да си върши работата, без да го тормози.
След като Грейс се върна от училище на другия ден, Синтия предложи да отидем на тенис кортовете зад библиотеката и аз се съгласих. Не съм по-добър на тенис, отколкото бях в университета, затова рядко взимах ракетата, но ми доставяше удоволствие да гледам как двете играят и най-вече да се възхищавам на бекхенда на Синтия. Носех си писмени работи за оценка и през няколко секунди поглеждах как съпругата и дъщеря ми тичат, смеят се и се шегуват. Разбира се, Синтия не използваше бекхенда си, за да размаже Грейс, а й предлагаше приятелски съвети как да усъвършенства своя удар. Грейс не се представяше зле, но след половин час видях, че се умори, и предположих, че предпочита да се прибере у дома и да чете Карл Сейгън. Предложих да вечеряме някъде по пътя към вкъщи.
— Сигурен ли си? — попита Синтия. — Ами… другият ни разход в момента?
— Не ми пука.
Тя ме погледна закачливо.
— Какво ти става? От вчера си най-веселото момче в града.
Как да й кажа колко съм развълнуван от добрата новина за Тес, когато тя нямаше представа за лошата? Щеше да се зарадва, че Тес не е болна, но и да се обиди, че не съм й казал.
— Чувствам се… оптимистично настроен.
— Защото господин Абагнейл ще открие нещо?
— Не само заради това. Имам усещането, че сме преживели силен стрес напоследък и излизаме от този период.