Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
След час вече беше успяла да разговаря с четиримата си братя, двама, от които живееха сравнително близо до родителите им, а един — малко по-далече, но в същия град. Четвъртият, Боб Максуел, живееше във Флорида и беше получил вестта съвсем малко след като бе тръгнал с колата си на гости на родителите си. Мишел пристигна последна. Прекара няколко часа с баща си — беше онемял, гледаше втренчено и излизаше от това състояние рядко, колкото да даде нареждания за погребението.
През по-голямата част от живота си Франк Максуел беше работил като полицай и се беше пенсионирал като шеф на участък. Все още имаше вид на човек, който може да изскочи от патрулна кола, да настигне беглец и да направи необходимото, след като го хване. От него Мишел беше наследила физическата си ловкост, стремежа си да успява, неспособността си да завършва втора с усмивка на лице. Сега обаче, като гледаше баща си отстрани, в моментите, когато той не се прикриваше, виждаше един старец, който е изгубил всичко и няма понятие какво да прави с остатъка от живота си.
След като пое от всичко това колкото можеше да понесе, Мишел се оттегли в задния двор и седна на стара пейка под приведено почти до земята от плод ябълково дръвче. Затвори очи и си представи, че майка й е все още жива. Не беше лесно да го направи, защото в младостта й имаше цели периоди, които тя просто елиминираше от паметта си — поради причини, които очевидно бяха по-ясни на психоаналитика й, отколкото на нея самата.
Обади се на Шон, за да му каже, че е пристигнала. Той й каза каквото се казва в такива случай, беше мил и състрадателен. Въпреки това, когато прекъсна линията, както винаги Мишел се чувстваше самотна. Братята й се събраха при нея в задния двор, един по един. Разговаряха, плачеха, пак разговаряха, пак плачеха. Направи й впечатление, че Бил, най-големият и най-едрият, ченге от едно предградие на Маями, което можеше да мине и за военна зона, плачеше най-много.
Мишел установи, че започва да се държи с по-големите си братя като майка, а не беше от този тип жени. Освен това близката, потопена в скръб мъжка компания започна да я задушава. Най-накрая ги остави в задния двор и се върна в къщата. Баща й беше на горния етаж. Чуваше го да говори по телефона с някого. Погледна вратата към гаража, която беше в кухнята. Все още не беше ходила там. Не искаше да види къде е умряла майка й.
Само че тя беше от хората, които се изправяха срещу страховете си лице в лице. Натисна дръжката, отвори вратата и погледна трите небоядисани стъпала от дебел шперплат, по които се слизаше в двойния гараж. В по-близката половина беше паркирана кола. Колата на родителите й — синя тойота камри. Гаражът приличаше на всеки друг. С едно изключение.
Кървавото петно на циментовия под. Приближи се.
Кръв на циментовия под?
По стълбите ли бе паднала? Главата ли си беше ударила? Огледа вратата на колата. Нямаше следа от удар. Прецени разстоянието между грубите стъпала и колата. Майка й беше висока жена. Ако е залитнала напред, нямаше начин да не се е ударила във вратата. Наистина не би могла да падне странично, защото от двете страни на стъпалата имаше високи парапети. Просто нямаше как да не е паднала напред. А ако се е препънала, защото е получила инсулт? Щеше да се блъсне в колата и главата й да се удари в пода — това би обяснило кръвта.
Това би обяснило кръвта.
Обърна се и едва не изпищя.
Баща й беше застанал на прага над стъпалата.
Франк Максуел се смяташе за висок един осемдесет и шест, но възрастта и гравитацията бяха отнели от ръста му повече от два сантиметра. Имаше стегнати здрави мускули на човек, който цял живот е бил в движение. Погледът му пробяга по лицето на дъщеря му — може би искаше да разгадае какво е изписано там. После отиде до петното кръв на пода. Вторачи се в него, сякаш беше шифровано послание, което трябваше да разчете.
— Напоследък я болеше главата — каза баща й. — Карах я да отиде да се прегледа.
Мишел кимна. Помисли си, че това е странно начало на разговор.
— Може да е получила инсулт.
— Или аневризъм. Един съсед, малко по-надолу по улицата, наскоро получи такова нещо. Едва не го уби.
— Поне не се е мъчила — предположи Мишел някак неубедително.
— Така е, да.
— Били каза, че си бил в банята.
Баща й кимна.
— Под душа. Като си помисля, че в същото време тя тук…
Мишел сложи ръка на рамото му и стисна здраво. Баща й я плашеше в този вид. Сякаш беше готов да се предаде. А ако не друго, винаги бе владеел положението.