Първото семейство

— Може да се наложи да посетим тази жена — отбеляза Мишел.

— Ако успеем да я открием.

— Мислиш ли, че е била в течение?

— Трудно е да се каже. Не се съмнявам, че са имали някакви планове. Човек не слага името на колежка за парола на компютъра си. Дали обаче тя е знаела за всичко това и дали Тък наистина е замесен… — Шон сви рамене.

Мишел го изгледа объркано.

— Не мислех, че участието на Тък е под съмнение. Ако не е бил замесен, значи всичко останало е удивително съвпадение, не смяташ ли?

— Нали проверихме разплащателната му сметка? Няма движение на пари, което да не е обяснено. Мислиш ли, че онези са го направили безплатно?

— Може да има и друга банкова сметка. Той работи с държавни поръчки. Само не ми казвай, че хората като него нямат резервен фонд за подкупи.

— Решението му да се върне по-рано явно е взето спонтанно. Проверих в авиокомпанията. Променил е резервацията си за полета в последната секунда.

— Нали вече го обсъдихме… Замислил се е и е преценил, че да е там е по-малко подозрително, отколкото ако не е.

Шон погледна през прозореца.

— Мисля, че си губим времето. Надявам се следите под ноктите на Пам да дадат съвпадение в някоя от базите данни.

— Чакай малко — каза Мишел възбудено. — Ами ако откупът всъщност е плащане за убийството? Така Тък няма да остави финансова следа и ФБР няма да има за какво да се хване!

— Значи онези типове са били готови да рискуват всичко? Знаеш, че бизнесът с отвличанията не върви. Плащането на откуп винаги е проблематично. Предаването на парите, на ръка или дори по банков път, винаги оставя следа. Тъкмо получаваш парите, и ФБР чука на вратата ти. — Шон пое дъх. — Освен това още нямаме представа защо са взели кръв от Пам Дътън.

— Тогава как да действаме с Тък?

— Ще го разпитваме още, но без да разбере, че го подозираме.

— Приятелчето му Хилал може да свърши тази работа. Искам да кажа, да предупреди Тък.

— Не мисля. Основната му грижа е да не се провали с контракта. И няма да иска да затъне в блатото заедно с Тък, ако Тък е виновен. Мисля, че ще се държи на разстояние.

— Добре. Друг въпрос. Ако Пам не е биологичната майка на Уила, коя е тя?

— Това може да е без значение.

— По-рано ти каза обаче, че според теб Уила е осиновеното дете. В такъв случай този факт сигурно има някакво отношение към отвличането.

— Уила е на дванайсет. Ако отвличането й е заради осиновяването, значи онзи е чакал доста време, преди да реши да действа.

— Чувал ли си ги някога да говорят, че Уила е осиновено дете?

— Не, никога. Винаги съм смятал, че и трите деца са техни.

— Добре. Ами Джейн Кокс?

— Какво Джейн Кокс?