Ч. А. Б.
Краката му изтръпнаха от тъпа болка. Не би могъл да остане сам в тази стая. Отиде в един бар и преди да си даде сметка какво върши, изгълта две уискита, та и трето. Зърна загорялото си лице в огледалото зад себе си и потрепера, като видя очите си — нечестни и лукави. Бруно го е извършил. Тази мисъл го притисна като бреме, което не оставяше вече никакво място за съмнение, като катаклизъм, който само безумец би могъл да не забележи досега. Огледа се, сякаш очакваше стените на барчето да се срутят връз него. Бруно го е извършил. Нямаше никакво съмнение, че Бруно изпитва нескрита гордост от извоюваната за Гай свобода. Ами послесловът? Или дори заминаването за Хаити. Но какво искаше да му намекне Бруно? Гай навъсено изгледа лицето в огледалото, сведе поглед към ръцете си, огледа сакото си от туид, панталоните от каша и изведнъж му хрумна, че сутринта се бе облякъл в тези дрехи като един човек, а довечера щеше да ги свали като друг — и отсега нататък щеше да бъде другият. Вече знаеше. Това трая миг — не можа съвсем точно да определи какво става, ала почувствува, че оттук нататък целият му живот ще се промени, трябва да се промени.
Ако е убеден, че Бруно го е извършил, защо не отива да го предаде? Какво друго освен омраза и отвращение изпитва към него? Страхува ли се? Не беше съвсем наясно.
Удържа се да не телефонира начаса на Ан, докато не стана твърде късно, но накрая, в три след полунощ, не издържа повече. Изтегнат на леглото си в мрака, взе да й говори за най-обикновени неща, дори се засмя по едно време. Дори тя не забеляза, че нещо не е в ред, мина му през ума, когато затвори. Почувствува се някак обиден и, кой знае защо, обезпокоен.
Майка му писа, че човекът, който се обаждал, докато Гай бил в Мексико, й съобщил, че се казва Фил, и отново звъннал да пита как би могъл да се свърже с него. Беше разтревожена, че обаждането би могло да е във връзка с Мириам, и питаше дали да уведоми полицията.
Гай й отговори: „Открих кой те е безпокоил по телефона. Фил Джонсън, един познат от Чикаго.“
17
— Чарли, какви са тези изрезки?
— За един мой приятел, мамче! — провикна се Бруно през вратата на банята. Пусна водата по-силно и се наведе над умивалника, вперил поглед в блестящата никелирана запушалка. После посегна да измъкне бутилката уиски, скрита под кърпите в коша за дрехи. Не трепереше толкова, с чашата разредено уиски в ръка, и заоглежда сребърното ширитче върху ръкава на новия пъстър домашен халат. Толкова му харесваше, та го носеше и като хавлия. От огледалото го гледаше млад рентиер — кръглите ревери подчертаваха впечатлението за безразсъден и тайнствен авантюрист, надарен с хумор и прозрение, силен и благ (обърнете внимание на изтънчено хванатата чаша — само с палец и показалец, вдигната с царствен жест) — един младеж с двойствен живот. Отпи за свое здраве.
— Чарли?
— Момент, мамо!
Трескаво огледа банята. Прозорец нямаше. Напоследък му се случваше по два пъти седмично. Около половин час след ставане имаше усещането, че някой е коленичил върху гърдите му и го души. Притвори очи и взе припряно да вдишва и да издишва. След това алкохолът подействува. Успокои подскачащите му нерви, сякаш гальовна ръка го помилва. Изправи се и отвори вратата.
— Бръснех се — съобщи той.
Майка му беше по фланелка и панталонки за тенис. Беше се навела над неоправеното му легло с разпръснатите изрезки.
— А тази коя е?
— Жена на един, с когото се запознах във влака от Ню Йорк. Гай Хейнс. — Бруно се усмихна. Обичаше да произнася името на Гай. — Интересно, нали? Още не са хванали убиеца.
— Навярно някой психопат — въздъхна тя.
Лицето му стана сериозно.
— А, съмнявам се. Обстоятелствата са доста усложнени.
Елси се изправи и пъхна палец в колана си. Издутината точно под колана изчезна и за секунда тя изглеждаше така, както Бруно бе свикнал да я вижда до миналата година — тип-топ чак до тънките глезени, като двадесетгодишна.
