Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Да — засмя се Фин и отпусна педала на газта, когато приближиха един трактор антика, влачещ ремарке с тор. — Възрастен равин, който работи за Ватикана.
— Не забравяй — напомни Хилтс, — че се опитаха да ни убият в Кайро. Един монах от Ерусалим започва да души наоколо. Адамсън и приятелчетата му кроят нещо в пустинята, а това не е съвсем кашер, както би се изразил Вергадора. Накрая пътищата ни се пресякоха с човек, който се прави на ударен, на място, което исторически и понастоящем е свързано със ставащото. Човек, който просто чака някой да се появи и да изрече магическите думи — Луцифер Африкански. Човек със свои лични тайни.
— Какви?
— Спомняш ли си, че отидох до тоалетната във вилата?
— Да.
— Не използвах тоалетната, а душих наоколо.
— И?
— Защо един стар равин, който не крие омразата си към нашия опасен приятел от миналото, брат Дево, ще има номера на друг францискански монах в тефтерчето си с телефонни номера?
— Там имаше ли адрес? — попита Фин.
Бяха стигнали до колелото на автострадата. Можеха да поемат на запад към Рим или на север към Милано.
— Да, имаше.
— Какъв?
— Лозана, Швейцария. Манастирът „Свети Франсоа“, където Вергадора е прекарал войната със синьор Оливети, спомняш ли си?
Фин зави на север.
20.
Фин Райън, все още напълно облечена, лежеше на леглото в хотелската стая, заслушана в звуците на спящия град. С Хилтс бяха карали без прекъсване от Веноза дотук, с изключение на краткото отбиване, за да хапнат набързо в едно крайпътно ресторантче. Пътуването трая малко по-малко от осем часа. Прекараха още час и половина в сляпо кръжене из основания преди две хиляди години метрополис и накрая зарязаха колата, както им се стори, на последното свободно място за паркиране в пренаселения град. После вървяха пеша, докато не намериха един относително евтин хотел, който даваше стаи без резервации на гости без багаж.
Стаите се оказаха с размерите на килери под стрехите на най-горния етаж с изглед към прашната улица, а не към двора на хотела с наскоро обновена градина и ресторант. И двамата бяха твърде уморени, за да ядат, затова само си пожелаха лека нощ и се прибраха в стаите си. Само че сънят не идваше. Глождеше я тревога и дори топлият нощен въздух й се струваше натежал от очакване. Копнееше за една вана, но се чувстваше някак уязвима при мисълта да се съблече и да се гмурне в приятната топлина. Не можеше да отпъди картините от стари филми на Алфред Хичкок, които я преследваха като рояк пчели.
През отворения прозорец се чуваше далечният шум от трафика, а по-близо — ехото от почукването на високи токчета по калдъръма и висок женски смях. Някой каза нещо и жената отново се изсмя, а мъжът с нея подсвирна подигравателно. Изведнъж я стресна пронизителното изпищяване на влакова свирка, което проряза нощния въздух. То дойде от исполинската, груба Централна гара, едно от каменните чудовища на Мусолини само на няколко пресечки от хотела, тромаво доказателство от бял гранит на клишето, че ако не друго, то поне Дучето е накарал италианските влакове да се движат по разписание.
Милано беше по-малко и значително по-грохнало копие на Париж и подобно на него се славеше като град почти без небостъргачи. Скелетата по сградите бяха постоянна гледка. Тук беше роден фашизмът; тук „Тайната вечеря“ на Леонардо и Дан Браун беше показвана срещу долар и половина на минута и пак тук фашизмът накрая беше умрял на Пиацале „Лорето“ с обесването на Бенито Мусолини пред погледите на половин дузина войници. Градът беше люлка на най-изтънчената италианска мода, на най-крайната италианска политика и на най-добре въоръжената полиция за борба с безредиците. Неговата дуомо, катедрала, беше третата по големина църква в цялата християнска общност, но истинската религия на Милано бе футболът, на второ място след преследването на парите. Градът беше твърде дързък и индустриализиран, за да очарова, и огромните бедняшки квартали и задушаващият смог безспорно не отговаряха на мечтите на средностатистическия читател на „Ню Йорк Таймс“ за ваканция в Тоскана.
Фин скочи, когато вратата на стаята й се отвори с трясък и Хилтс се появи с разкопчана до кръста риза, разрошена коса и напрегнат поглед.
— Включи телевизора!
— Какво има?
— Просто пусни проклетия телевизор!
Фин взе дистанционното от нощното шкафче и натисна бутона за включване. Екранът светна на Си Ен Ен, последния канал, на който беше превключила, преди да се опита да заспи. Показваха прогнозата за времето над Източна Европа. В Прага валеше.