Евангелието на Луцифер

— Тези снимки, свалени от записите на охранителните камери на равин Вергадора, показват неговите нападатели малко преди възрастният професор да бъде убит в своята библиотека…

— Не видях камера — възкликна Фин, шокирана и ужасена от видяното.

— Те са го убили — промълви Хилтс, загледан в екрана — и сега натопяват нас.

— Те?

— Адамсън и приятелчетата му.

— Сигурно се шегуваш!

— Мислиш, че е съвпадение?!

— Камерата ни е заснела. Станало е недоразумение — предположи Фин. — Трябва да отидем в полицията и да им обясним.

— Откъде са взели информацията, че сме членове на „Трета позиция“?

— Кои са те?

— Италианската Ал Кайда. Накиснати сме.

— Това е грешка.

— Не е грешка! Вергадора е мъртъв. Щом съобщават, че са били „Трета позиция“, значи е убит по жесток начин. Любимото им оръжие е рязана пушка, lupara. Това не са бойскаути, Фин. Това са главорези. Тези хора са решени да ни очистят.

— Но защо са убили Вергадора?

— Защото очевидно според тях е било наложително и го лепват на нас, превръщат ни в прокажени. С това обвинение над главите ни, не можем да се обърнем за помощ към никого.

— Ти какво предлагаш?

— Веднага да се омитаме! Бързо. Трябва да се прегрупираме.

— Щом имат лицата ни на запис, вероятно вече разполагат с описание на колата. Може би и номера.

— Тогава гарата.

В този момент завиха две сирени и се чу свистенето на гуми. Фин скочи от леглото и изтича до прозореца. Долу тъмната улица гъмжеше от синьо-белите полицейски коли. Един черно-бял бус спря зад тях с трясък и от него изскочиха шестима полицаи от специалните части с маскировъчни жилетки, черни шлемове и широки униформени панталони. Бяха въоръжени с автоматични пушки „Берета“ и пушки „Бенели“ с къса цев.

— СИСДЕ — промърмори Хилтс, надничайки зад рамото й. Хвана я за китката и я издърпа от прозореца.

— Какви са?

Той я задърпа към вратата.

— Италианската тайна полиция, хайде!

— Дрехите ми! Нещата ми!

— Няма време!

Тя едва успя да грабне портфейла и часовника от нощното шкафче, преди Хилтс да я избута в тесния коридор. Отляво имаше две стаи, три отдясно, същия брой отсреща в коридора и в средата малък стар асансьор с решетка. Механизмът му заскърца.

— Идват!

Отляво Фин видя светеща табела, червени букви на бял фон: ESITO. Изход.

— Насам! — Тя го задърпа наляво.

След три минути те бяха там. Изскочиха през пневматичната врата. Шест етажа по-долу обути в ботуши крака затропаха по стълбището и се разнесоха викове.

— Su! Su!35 — Викове на груби гласове.