Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Това са допълнителните данни по случая Као срещу Ло, господарю. Као е уверен, че въз основа на тези сведения ще сте в състояние да излезете с окончателна присъда още на сутрешното съдебно заседание. Донесох ги от канцеларията, ваше превъзходителство, за да ги прегледате предварително.
При тези думи той усърдно избърса прахта от кориците. Това бе комплектът документи, свързани с един проточил се спор за наследство, който се отнасяше за значителни суми. Обичайна практика беше страната, спечелила делото, да даде щедър бакшиш на началника на стражата и на неговите подчинени, затова те той живо се интересуваха от подобни случаи.
— Добре, началник. Погрижи се съдебната зала да бъде подготвена за заседанието — и веднага щом офицерът затвори вратата зад себе си, съдията Ди възкликна разтревожен: — Ама че лош късмет! Нали поверих делото „Као срещу Ло“ на старшия писар? Той го проучи основно и единствен е наясно с подробностите. Но за беда го пратих в Тонкан. Ще се наложи набързо да прегледаме тези две папки, Хун. Заседанието започва след час. А ти, Ма Жун, гледай да из пълниш каквото ти наредих. Опасявам се, че заседанието ще се проточи до късно следобед!
ГЛАВА XIV
Ма Жун тъгува за своя приятел Цяо Тай; един възрастен великан го насочва по интересна следа
Ма Жун отново навлече старата изкърпена куртка и широките панталони, които бе носил предния ден, когато ходи при Тълби и Тала. Тръгна към пазара и се примъкна до дългата маса на една гостилничка на открито, посещавана от слуги и кулита. Изяде голяма купа юфка, после още една, тъй като се оказа много вкусна. Оригна се доволно, взе една клечка за зъби и се обърна към съседа си хамалин, който чоплеше из своята купа:
— Много ми харесва тази змия на ръката ти. Мойта хубостница иска да си татуирам такава на гърдите, та да мърдала, като вдишвам и издишвам. Иска, та иска, много щяла да я възбужда.
Другият огледа преценяващо широкия гръден кош на Ма Жун..
— Е, скъпо ще ти излезе. Но поне няма да става нужда да ходиш надалеч. Най-добрият майстор има сергия на съседната уличка.
Ма Жун завари майстора на татуировки да подрежда с голямо усърдие бамбуковите си игли. Погледа го известно време, сетне каза начумерено:
— Онази тигрова маска, дето беше изрисувал на гърба на моя приятел Сенсан, никаква работа не му свърши. Убиха си го и не им мигна окото.
— Сам си е виновен, приятелю. Разправях му аз, че тигърът има магическа сила само ако е с червени мустаци. Щеше да му струва още десет медни гроша да ги дорисувам, защото добрата червена боя е скъпичка. Но на него му се видя много и ей ти на какво го сполетя.
— На мен ми каза, че не му трябвали червени тигрови мустаци, защото свещеното изображение на храма, което си татуирал на кръста му, било достатъчно силен талисман. Защо да харчи на вятъра още десет гроша?
— Значи било храм, така ли? А мен излъга, че било къща, която плачела да бъде обрана! Накара ме отдолу да изпиша: „Много злато, много щастие.“ Нито едното, нито другото е получил нещастният глупак! А вие, господине? Да ви покажа ли албума с мостри?
— А, не, благодаря. Не издържам на болка. Много ти здраве!
Той продължи по пътя си, дъвчейки замислено клечка за зъби. Сенсан наистина бе проявил голяма предпазливост по отношение на златното съкровище. Когато излезе пред Храма на бога на войната, Ма Жун тръгна по широките каменни стъпала и купи благовонни пръчици за два гроша от свещеника, задрямал в тясната си кабинка. Запали ги и ги закрепи в бронзовия светилник пред олтара. Там се издигаше огромната позлатена статуя на божеството — свиреп брадат воин, размахал триметров меч.
— Моля те, велики войне, дай ми късмет днес! — промърмори с упование той. — И гледай, ако може, да туриш на пътя ми някоя засукана фуста, че напоследък е голяма суша.
В съседната уличка налетя на еднокрак просяк с протегната ръка. Ма Жун му пусна петаче и го попита как да стигне до мазето на главатаря. Мъжът го стрелна с дълбоко хлътналите си в отпуснатото му лице очи. После се подпря на патериците и му обърна гръб, като закуцука с неподозирана бързина. Ма Жун изруга ядно. Зададе същия въпрос и на двама скитници, ала те само го изгледаха безучастно. Тогава тръгна напосоки из смрадните и шумни улички, оглеждайки се за човек, който би могъл да му посочи тайнствено то свърталище на главатаря. От опит знаеше, че бедняците ревниво пазят тайните си и трудно издават своите на чужди хора. Изморен и ожаднял, прекрачи прага на малка пивница. Седна пред мръсния тезгях и си помисли, че ще трябва да се представи с някаква правдоподобна самоличност. Едва ли никой щеше да заподозре, че не е скитник хаймана, но пък никой не го познаваше и това правеше нещата трудни. Пет шест хамали го изгледаха подозрително. Той се вторачи мрачно в дъното на глинената си чаша и за кой ли път съжали, че Цяо Тай, колега и кръвен брат, не е до него. Една ловко разиграна мнима разправия между двамата щеше веднага да разпръсне подозренията и враждебността.