Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
На места стените на клисурата бяха по-стръмни, някъде се спускаха отвесно, но имаше и участъци, по които човек можеше да слезе. Стиснах избуяли корени, докато се притисках към ерозиралия склон. Обувката ми се подхлъзна в калта, гърдите ми се удариха в стената от пръст и аз изписках. Плъзнах се надолу почти цял метър, преди да успея да се хвана за едни коренища. Стисках с отчаяна сила, а корените прогаряха издраната ми длан. Опитах с крак да определя колко далече съм от дъното. Нека да са само два метра. Нямаше да мога да се задържа още дълго.
— Спокойно — извика Даниъл отдолу. — Оттласни се и аз ще те хвана.
— Не мога — отвърнах аз. Гласът му ми се стори твърде далечен, за да се пусна просто така. Не смеех да погледна.
— Все едно че ще скочиш от оградата на Градината на ангелите.
Дишах тежко, на пресекулки.
— Там едва не се убих.
— И тогава те хванах. — Гласът му прозвуча по-близо този път. — Довери ми се.
— Добре.
Оттласнах се и паднах.
Даниъл ме прихвана, преди да се ударя в покритата с едри камъни земя. Притисна ме до себе си.
Не можех да дишам.
— Нали ме чу, когато ти казах да останеш там? — прошепна той. Топлият му дъх погали врата ми като нежни пръсти. Цялото ми тяло пламна.
— Тъй като не съм златист ретривър…
Даниъл ме пусна внимателно на земята. Обърнах се към него. Краката ми се подгъваха. По синята му риза и панталоните му нямаше дори едно петънце. Единствено ръцете под лактите, където ме беше хванал, бяха кални.
— Ти как…
Тогава забелязах какво държи. Малко, кафяво, много познато. Едната обувчица на Джеймс.
— Къде го откри? — попитах аз и я дръпнах от ръката му. Странното беше, че обувчицата бе съвсем чиста, нямаше кал както по моите обувки, след като бях обикаляла гората.
— Там — посочи Даниъл. Между два огромни камъка, на около шест метра от нас, се виждаха туфи загнила папрат. — Помислих… — Той се отдръпна и огледа земята, сякаш търсеше следи.
— Джеймс! — изкрещях аз и гласът ми отекна в клисурата като множество отчаяни викове. — Джеймс, къде си?
Даниъл продължи да оглежда земята. Лицето му се беше разкривило недоволно. Последвах го, когато пресече клисурата. Приклекна, разгърна папратта с ръце и вдъхна дълбоко.
— Бях сигурен, че съм на прав път.
— Все едно следваш миризма ли? — попитах го аз.
Даниъл наклони глава на една страна, сякаш се ослушваше. Изправи се рязко, обърна се и загледа стената на клисурата, на трийсетина метра от мястото, на което бяхме застанали. Тогава и аз чух нещо. Викът долетя отгоре. Обувчицата с лице на маймуна се изплъзна от пръстите ми. Сърцето ми спря да бие, докато наблюдавах как малък бял призрак излиза иззад една канара и тръгва към ръба на скалите.
— Джеймс!
— Гейси! — изплака той и протегна ръце към мен.
— Спри! — изпищях аз. — Джеймс, спри!
Той обаче продължаваше да топурка напред.
— Гейси, Гейси!
В същия момент Даниъл се раздвижи. Хукна през клисурата към Джеймс със скорост, която ми се стори невъзможна.
Джеймс направи още една крачка, подхлъзна се в калта и падна през ръба.
— Джеймс! — изпищях аз, докато той падаше като кукла.
Даниъл се отпусна на ръце и колене и отскочи като пума. Понесе се във въздуха към Джеймс, на цели шест метра, ако не и повече. Наблюдавах като парализирана как хвана Джеймс във въздуха, прегърна го и в същото време се изви така, че гърбът му се удари със смъртоносна сила в назъбените скали. За частица от секундата на лицето му се изписа болка, но той притисна бебето до себе си, когато полетяха надолу.
— Не! — Стиснах очи и изрекох най-дългата молитва. Зачаках да чуя противното хрущене на счупени кости. Вместо това се разнесе шумоленето на клони, сякаш някой беше скочил от един метър.
Отворих очи и видях Даниъл на земята с бебето, увиснало на гърдите му като малко мече. Зяпнах срещу тях.
— Мама му стара…
На път към къщи
— На хубав израз научи брат си — рече Даниъл, когато поех Джеймс от ръцете му.
Бебето плесна с ръце и повтори думите по бебешки. Погали лицето ми с леденостудени ръчички. Ританките му и едната обувчица бяха кални. Устните му бяха в неестествен син оттенък и той трепереше в ръцете ми. Иначе нямаше поражения.
— А ти какво очакваше да кажа? — Притиснах Джеймс до себе си с надеждата част от топлината ми да премине в неговото тяло. — Как, за бога? Какво направи? Това е шибано чудо.
— Ибано — повтори Джеймс.
— Как го направи?
— Чудо — сви рамене Даниъл. Намръщи се. Едва тогава забелязах кървавата резка под скъсаната на дясното рамо риза. Спомних си как се намръщи от болка, след като се удари в скалите.