Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Последната кашмирска роза
Последната кашмирска роза - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната кашмирска роза

Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:

Индия, 1922 година. Британците преживяват последния възход на империята. В малък гарнизон близо до Калкута умират от насилствена смърт пет офицерски съпруги — всяка година по една, все през март. Единствената връзка между случайните наглед смъртни случаи са малките червени рози, които мистериозно се появяват на гробовете на офицершите.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 108
Перейти на страницу:

След известно колебание Джо реши да продължи разговора докрай и да се държи с Бълстроуд като с колега и без неприязън.

— Не търся — рече той предпазливо — някого, който е влязъл през този прозорец. Търся някого, който е излязъл от този прозорец. От вътрешната страна на къщата первазът на прозореца е само пет стъпки над пода и има малко столче под ръка…

— Но наистина, Сандиландс, какво прави убиецът? Звъни на външната врата и пита: „Госпожа Съмършам вкъщи ли е?“

— Имаме си работа с умен човек, Бълстроуд. Умен като нас, умен като мен. Някой, допускам, запознат с навиците в дома. Някой, както изглежда, който е знаел, че Съмършамови са щели да излизат онази вечер; не се изискват дедуктивни умения, за да предположим, че Пеги Съмършам вероятно е взела вана преди събитието. Човекът, когото търся, е влязъл в къщата навярно часове преди да извърши убийството и се е укривал в шкафа в банята. Не би го затруднило, а има и доказателства, че някой се е спотайвал там.

Бълстроуд изсумтя подигравателно, но Джо продължи:

— Това не би било трудно. Постоянно има хора, които влизат и излизат — в кухнята, продават и купуват пред вратата, доставят и взимат. По-добре го знаете от мен. И един от тях е влязъл в къщата, скрил се е, извършил е убийството и е избягал през прозореца, избирайки момент, в който никой не е минавал по алеята. За целта е било необходимо самообладание и значителна доза пресметливост, от която наистина ти се смразява кръвта. Известно ви е обаче, че такива неща са възможни.

— Понякога. Рядко. Почти никога. И вашият нападател ще да е познавал удивително добре европейските навици.

— Ако е бил европеец, познавал ги е — уточни Джо.

— О, стига, Сандиландс, за бога? Нали не намеквате…

— Да, намеквам — каза Джо, — и докато сме още на тази тема, ще ми кажете ли къде сте били в този час въпросната вечер? Да речем, между четири и седем?

Бълстроуд Скочи на крака и впери смръщен поглед в Джо.

— Възмутен съм! За какъв, по дяволите, се смятате? Тук не ви е проклетият Скотланд Ярд! Това е моят район! Иде ми да помоля управителя да ви отстрани от случая. Знаете ли, има една дребна особена птица. Тя кръжи във все по-стесняващи се кръгове, докато най-накрая не изчезне! Ето това правите, струва ми се.

— Е — рече Джо, — може би все пак ще ми кажете къде сте били по онова време?

— Бях в долната част на града — отвърна Бълстроуд, — както мисля, че вече ви казах.

— Споменахте, че сте се занимавали с дребен крадец на пазара. Добре си спомням. А ако ви помоля да ми дадете доклада ви във връзка с инцидента?…

Лицето на Бълстроуд почервеня от ярост.

— Ще ви кажа да си гледате проклетата работа!

Въпреки учтивото продължително разпитване от страна на Джо, заеквайки от възмущение, Бълстроуд след миг се хвърли към рафт, затрупан догоре с книжа. Грабна изтъркана папка с надпис „Шалимар Багх“ на корицата.

— Повтарям, наистина бях в долната част на града, макар и не на пазара. По-точно бях тук.

— А какво е „Шалимар Багх“?

— Чайна. Нещо като салон за танци, бих го нарекъл.

— Какво означава „Шалимар Багх“? — запита Джо.

Бълстроуд изглеждаше притеснен.

— Това е „Градината на Купидон“. Случиха се известни неприятности там. Поставих го под забрана за британски ефрейтори и редници. Станало сбиване и двама глупави редници от шропшърската пехота се бяха ранили. Отидох да видя дали се спазват правилата.

— А това документирано ли е? Повдигнахте ли обвинение срещу ръководството?

— Не беше необходимо. Предупредих ги. Хората са много разбрани в това заведение. Там получаваш всичко, каквото пожелаеш. Може би ви интересува? — жлъчно заключи Бълстроуд.

— Според медицинското заключение Пеги Съмършам е била мъртва от един час, когато са алармирали. Било е малко преди да ви открият… ъ… да бъхтите в „Градината на Купидон“ и вие сте пристигнали на местопрестъплението три часа след като трупът е бил намерен. Вероятно има хора от салона за танци, които биха потвърдили присъствието ви там през въпросния период?

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)