Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Но дали паспортът ми още важеше?
Сетих се, че трябва да тръгвам, ако искам да избегна следобедното задръстване по магистралите, и се отправих към колата. Забелязах, че край баскетболните игрища в паркчето край плажа се тълпи народ. На мен ми трябва малко, забавлявам се страхотно като гледам как двама срещу двама правят хубав мач, и се запътих натам, докато не забелязах камионите и ремаркетата, спрени в страничната уличка. Когато отидох на игрището, изобщо не се изненадах да заваря там кинаджиите, които сновяха напред-назад и тъпчеха с тежкото оборудване и фарта тревните площи. Тълпата беше превъзбудена и тъкмо когато се приближих достатъчно, за да видя кой е на баскетболното игрище, изръкопляска неудържимо.
Двама снажни млади аполоновци само по шорти махнаха на насъбралите се и започнаха да си шушукат нещо на ухо. Явно оглеждаха групичката разголени девойчета, които ги зяпаха с неприкрито благоговение. Зад двамата стоеше блондинка с бронзов тен, впита блуза и къси панталонки, която бе сложила ръцете си така, че да изпъкват силиконовите й гърди, и гледаше на кръв. Не познавах никого от актьорите, но явно бях единственото изключение. Двама-трима от снимачния екип бяха с тениски, на които пишеше „Телевизия Фокс“, и това обясняваше защо те са тъмна Индия за мен. Мен ако питате, трябва да си непълнолетен, за да имаш що-годе някаква представа за която и да е от програмите на „Фокс“.
Тръгнах си като хала от баскетболното игрище, зарязвайки там почти цялото удоволствие от чудесния ден. Хич и не се обърнах, но не можех да си избия от главата прехласнатото изражение върху лицата на онези девойчета. Представих си как след снимките отиват при двамата актьори и им благодарят за възможността да им ги оближат.
Отдавна, много отдавна се беше случвало и на мен.
Дали ми беше криво ли? Да, и още как. То оставаше да не ми докривее! Онази стара пословица, че било за предпочитане да си обичал и да си загубил любовта, си е изсмукана от пръстите, така да знаете! Сто на сто е измислена от човек, който още си е имал всичко. Много по-страшно е да си притежавал нещо — нещо приказно и да знаеш, че то никога повече няма да ти принадлежи, отколкото никога да не си познавал тази наслада. Има друга поговорка, която е много по-близо до истината: блажени са невежите.
Тъкмо когато се качвах в колата, чух как тълпата отново ръкопляска в далечината. За щастие ме оглуши тътенът на поредния излитащ самолет. Вдигнах очи към него и колкото и да ми беше неприятно, разбрах, че в скоро време не се очертава отново да посетя Южна Франция.
Вместо към Франция поех към магистралата.
Тя се бе превърнала в паркинг, а климатикът в колата пак започна да ми прави номера. Смъкнах стъклата на прозорците и опитах да се поразсея с някакво публицистично предаване по радиото — кога точно кафявите рубашки са превзели страната? — но не би! Снимачният екип ме върна отново към „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“. Не ми се мислеше за тях, но както се пее в оная песен, невинаги получаваме, каквото искаме. Но това означава ли, че получаваме онова, от което се нуждаем?
Глождеше ме мисълта дали „Небесно псе“ не е свързана с Джак Рипън. Какви подбуди можеше да има човек с неговото положение, за да се забърква с киностудия, която определено не бе от най-чистите? От порнокино се печелеше добре — макар и не толкова добре, както едно време — и не толкова добре, че към него да прояви интерес човек, който има в сметката си един милиард долара. Още повече че ако се разчуеше, че е свързан с такава киностудия, край на доброто му име. Но дори моята приятелка Кендъл от Гилдията на киноактьорите, която знаеше за „Небесно псе“ — всъщност като че ли знаеше всичко, ама всичко, случващо се в Индустрията — не беше чувала да има някаква връзка между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“. Чернокожият старец от „Пропуски“ в „Усмихнатото хлапе“ знаеше, но общо взето по чиста случайност. Пък и се съмнявах да знае нещо повече от името „Небесно псе“.