Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Не те моля — обясни котката и направи гримаса, а от тялото й се разнесоха бълбукащи звуци. Костите се чупеха и променяха формата си, кожата се опъваше и извиваше. Бялата козина се скъси, превърна се в четинесто палто от косми и изчезна.
Бенегаст почувства как коленете му омекват и се строполи на пода. Магьосникът Кнеликт се извиси над него.
— Обичаш котки — изрече той. — Това е точка в твоя полза, защото и аз ги обичам.
— М-моля в-ви, В-ваше великолепие — изпелтечи Бенегаст, клатейки глава толкова яростно, че зъбите му затракаха.
— Ти трябваше да си мъртъв.
— Но… — започна Бенегаст, ала бе твърде ужасен, за да продължи.
— Но вместо теб са мъртви хората ми — довърши Кнеликт. — Как един глупав и мекушав търговец е успял да го постигне?
— О, не, Ваше великолепие! — изплака Бенегаст. Не и това! Никога! Не съм наранявал никого. Правех каквото ми се каже и нищо повече.
— Казано ти бе да убиеш хората ми?
— Не! Разбира се, че не, Ваше благородие. Беше маскираният мъж! Страховитият, с острието. Видях как уби един в уличката. Не знам за дру…
— Маскираният мъж?
— Онзи с меча с червено острие и камата с инкрустираната дръжка. Хвана ме на улицата и отне стоката ми — плащането към вас беше там. О, моля ви, Ваше великолепие! Бях събрал парите ви и нямаше да закъснея, ако не бяха стражите, които дойдоха и прибраха скъпоценните ми камъни. Опитах се да им кажа, че са ми нужни, за да…
— Казал си на градските стражи, че дължиш пари на Кнеликт? — прекъсна го магьосникът и в очите му проблесна обещание за смърт.
Бенегаст се сви още повече — Кнеликт не мислеше, че подобно нещо е възможно — и издаде странен писклив звук.
— Ти си убил моя човек във фонтана — обвини го Кнеликт, в опит да раздроби събитията на малки парченца и да получи по-добра представа за случилото се. Да не би хората му да бяха провокирали Ентрери?
Джайлиана, която бе оцеляла, обичаше да променя плановете в движение. Прибързана малка кучка!
Бенегаст поклати яростно глава.
— Във фонтана нямаше човек с изключение на маскирания, който излезе оттам.
— Мъжът с меча с червено острие?
— Да — отвърна търговецът, кимайки.
— И тогава те заговори за първи път?
— Да.
Кнеликт сви устни. Значи Ентрери го бе предал от самото начало.
— Моля ви, великолепни ми господине — изплака Бенегаст. — Не съм сторил нищо лошо.
— Ами двамата стражи, открити мъртви в другия край на улицата?
Изражението на Бенегаст бе красноречив отговор очевидно мъжът не знаеше нищо за тях.
— Не си направил нищо лошо? — попита Кнеликт. — И въпреки това закъсня с плащането на дълга си.
— Но… но… — заекна Бенегаст, — но всичко е тук.
Всичко, което дължа, и отгоре. Всичко за вас.
— Донеси го.
Мъжът се раздвижи бързо, размахвайки ръце и крака във всички посоки, но това не помогна особено за изправянето му от ъгъла и пода. Тогава обаче невидима ръка го сграбчи и го вдигна от земята.
— Къде? — попита Кнеликт.
Увиснал във въздуха, ужасеният Бенегаст тромаво посочи към скрин в другия край на стаята. Телекинетичната хватка на Кнеликт го запрати в тази посока, той се удари в чекмеджетата и се строполи в основата на бюрото. За своя чест остана на земята само за миг и отвори едно от чекмеджетата толкова рязко, че то изхвърча от бюрото и падна в краката му. На всички страни се разхвърчаха дрехи и търговецът се изправи отново, стиснал голяма кесия в ръката си.
— Всичко, което дължа — обеща той. — И отгоре.
Щом Кнеликт протегна ръка към търговеца, едно движение отстрани привлече вниманието и на двамата.
В стаята влезе истинската Мортру, която изглеждаше точно както Кнеликт само няколко мига преди това.
Котката тръгна към господаря си, но внезапно магия я отпрати във въздуха и тя се оказа в очакващата прегръдка на Кнеликт.
— Не! — изплака търговецът и се хвърли напред. Само не Мортру.
— Похвално — отбеляза Кнеликт и нежно погали ужасената котка. — Лоялен си към котешкия си другар.
— Моля ви, сър — каза Бенегаст и падна на колене. — Всичко друго, но не и моята Мортру.
— Обичаш ли я?