Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— Това означава ли, че съм свободна? — попита Хейли.
Бека хвърли хартиените късчета по бившата си приятелка. Те я посипаха като конфети в Деня на независимостта.
— И ние ли сме свободни? — попита едно от другите момичета.
— Всички до една — извика Бека, а лицето й цяло гореше от унижението. — Така или иначе, вие сте причината Брет да скъса с мен.
— Ние ли? — обади се Хейли.
— Да. Срамуваше се да го видят с вас! — Бека стисна учебниците до гърдите си като щит.
— Защо? — попита едно момиче с издути като на катерица бузи. — Какво сме направили?
— Брит, вталените дънки са за хора с тънка талия! Дилия, затваряй си устата, когато дишаш! Рейчъл, или изстискай тези пъпки от лицето си, или построй на тях седалков лифт и почни да продаваш абонаментни карти! Морган, миришеш на солети с кашкавал. А ти, Хейли, се обличаш като баба ми. Защо, мислиш, Хит никога не те е канил на среща?
— Защото теб не може да понася!
Хейли вдигна над главата си зеленото куфарче и го обърна наопаки. Договорите заваляха като парашутисти, които изскачат на свобода. Брит, Дилия, Рейчъл и Морган скъсаха оковите към щастието си.
— Всички до една сте мъртви за мен! — извика Бека. Тя събра нещата си и сред растящия хаос закрачи отривисто към вратата. Но там се сблъска с топчеста жена, облечена в блуза и жилетка с индийски шарки и широки панталони. — Ти къде отиваш? — попита непознатата и намести на рамо изхлузилата се чанта.
— В някое нормално училище! — излая Бека, преди да отлети по коридора.
Всички заръкопляскаха. От радост Франки ритна стола на Мелъди отзад, докато топчето се опитваше да въдвори ред.
Клео се наведе през редицата и прошепна:
— Кажи ми. Как го правиш това?
Мелъди потърси отговор, но не намери такъв.
— Просто казвам нещо и…
— Не — прекъсна я Клео и издърпа от косата й едно синьо-зелено перце със златно връхче. Завъртя го между пръстите си, като се възхищаваше на менящите се под светлината цветове. — Перата откъде се взимат? Мога да направя цяла колекция от бижута с тях. — Тя допря перцето до врата си. — Отлично стои на обеците ми, нали?
Мелъди протегна ръка да опита силата на убеждението си върху най-упорития човек от всички хора.
— Целуни го за сбогом и ми го дай.
Клео примигна, целуна перото и го затъкна зад ухото на Мелъди.
— И обеците също.
Без колебание Клео изпълни това, което й бе наредено.
Мелъди осъзна, че Ману беше прав. Гласът й бе неустоим.
— Съжалявам, че закъснях. Имах среща с директора — обяви топчето. — Казвам се госпожа Стърн-Фигъс. Идвам на мястото на госпожа Джей.
Стомахът на Мелъди се сви.
— А тя къде е? — попита Брит.
Закръглената жена се обърна към дъската и захвана да пише името си.
— Не са ми давали такава информация.
„Разбира се, че са.“
— Къде е госпожа Джей? — опита Мелъди.
— Беше принудена да напусне — отвърна госпожа Стърн-Фигъс.
Няколко от учениците отвориха уста.
— От директора ли? — притисна я Мелъди.
— От борда на училището.
— Защо?
Учителката се извърна.
— Заради това, че е укривала РАД — и примигна.
„Не просто РАД! Сина си! Какво им става на тези хора?“
— Къде е сега? — попита Мелъди с треперещ глас.
Госпожа Стърн-Фигъс сви рамене. Нямаше как да знае. Дори Мелъди не знаеше, а Джаксън бе неин приятел. Подготвяха се да заминат? Или вече бяха заминали? Толкова много време изгуби в училище да си играе с Бека, когато можеше да ги търси навън.
Мелъди се изправи и грабна учебниците си. Всички в класа бяха втренчили очи в нея. Пукната пара не даваше.
— Това тук да не ви е Централна гара? Къде сте се залетели всички? Вие къде отивате, госпожице… — Учителката защрака с пръсти.
— Карвър. Мелъди Карвър. И не съм сигурна къде отивам.
Клео и Франки се засмяха. Може би също и някои от другите. Трудно беше да чуе от паниката, която звънеше в ушите й.
Госпожа Стърн-Фигъс плесна два пъти.
— Седнете.
— Не мога. Трябва да тръгвам.
— Имате ли разрешение?
Докато прекрачваше в коридора, Мелъди отвърна:
— Не. Затова, когато отбелязвате в дневника, не ми пишете отсъствие.