Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Не! — сопна ѝ се Шев. — Точно сега единственото, което ми се иска, е да си намеря някое сухо местенце и да си прережа гърлото!
— Пак драматизираш — каза Джавра, поклащайки глава. — Все така си драматизира. Това изморява.
Уирън сви рамене.
— Но границата между излишъка от драматизъм и недостига му е тънка, не е ли така?
— Така си е — замислено промълви Джавра. — Така си е.
Настъпи мълчание и само мостът продължи тихо да поскърцва.
— Е — каза Шев, — беше ни приятно, но ни преследват агенти на Великия храм на Тонд, а и още някакви момчета, наети от Хоралд Пръста, така че, ако нямаш нищо против…
— Всъщност имам. Аз също съм преследван от агенти на краля на Севера Бетод. Човек би си помислил, че има и по-важни неща, с които да се занимава, с цялата тази безумна война срещу Съюза. Но Бетод, хм, можеш да го харесваш или не, но не можеш да отречеш, че е упорит.
— Упорито лайно — каза Шев.
— Не мога да не се съглася — рече скръбно Уирън. — Колкото повече нараства властта на човек, толкова повече намаляват най-добрите му качества.
— Така си е — рече замислено Джавра. — Така си е.
Настъпи поредното продължително мълчание, духна вятър и мостът опасно се залюля. Джавра и Уирън се гледаха мрачно един друг.
— Отстъпи встрани — каза Джавра — и ние ще продължим по пътя ни.
— Нямам намерение да отстъпвам. Особено на толкова тесен мост като този. — Уирън леко присви очи. — А и тонът ти е някак обиден.
— Тогава нежните ти чувства ще бъдат наранени още повече, когато ботушът ми срещне задника ти. Отстъпи.
Уирън свали със замах меча от раменете си и опря върха му в моста.
— Боя се, че въпреки всичко ще се наложи да ми покажеш това свое острие, жено.
— С удоволствие…
— Почакайте! — отсече Шев, промъкна се покрай Джавра и вдигна успокояващо ръце. — Почакайте за миг! Имате благословията ми да се избиете един друг, но ако започнете да размахвате своите впечатляващи мечове на този мост, напълно е възможно да прережете някое въже и да убиете не само себе си, но и мен, а за това не мога да дам благословията си.
Уирън повдигна вежди.
— В думите ѝ има смисъл.
— Шеведая бързо съобразява — кимна Джавра и посочи към онази страна, откъдето бяха дошли. — Дай да се върнем на нашия край на моста и там да се бием.
Шев ахна.
— Значи, не искаш да му дадеш път, за да може да премине, но с радост ще се върнеш чак в началото, за да можеш да се биеш с него?
Джавра я изгледа озадачено.
— Разбира се. Добрите обноски го изискват.
— Точно така! — рече Уирън. — Добрите обноски са всичко за възпитания човек. Ето защо трябва да отидем до моя край на моста.
Сега беше ред на Джавра да присвие очи. В присвиването на очи беше също толкова опасна, колкото и в боя, което подсказваше нещо.
— Трябва да е моят край.
— Не, моят — изръмжа Уирън. — Настоявам.
Шев разтърка слепоочията си. Беше истинско чудо, че през последните няколко години не беше успяла да ги пробие от търкане.
— Идиоти такива, вие наистина ли смятате да се биете заради това, къде да се биете? Ние вървяхме натам! Той ни предлага да вървим натам! Давай да вървим натам!
Джавра присви още повече очите си, докато се превърнаха в сини цепнатини.
— Добре. Но не си мисли, че ще ни откажеш от двубоя, Шеведая.
Шев въздъхна изморено.
— Нямам ни най-малкото желание да предотвратявам кръвопролитието.
Уирън заби големия си меч в една пукнатина в скалите и го остави там да се поклаща леко.
— Дай да приберем мечовете. Мечът на мечовете не може да бъде изваден, без да се окървави.
Джавра изсумтя.
— Уплаши ли се?
— Не. Вещицата Шоглиг ми предсказа мястото и времето на моята смърт и то не е тук, и не е сега.
— Хм. — Джавра остави и своя меч и започна да чупи едно по едно кокалчетата на пръстите си. — А каза ли ти точното време, когато ще ти сритам задника толкова здраво, че ще напълниш гащите?
Лицето на Уирън придоби замислено изражение.
— Наистина ми предсказа, че ще напълня гащите, но заради гранясало задушено, а и това вече се случи. Миналата година, до Уфрит. Затова нося нови панталони. — Той се наведе и им се усмихна гордо, след което погледна намръщено Шев. — Надявам се, че прислужницата ти няма да се меси?
— Прислужница ли? — сопна му се Шев.
— Шеведая не ми е прислужница — рече Джавра.
— Благодаря ти.
— Тя ми е най-малкото довереник. Може би дори другар.
Шев опря ръце на хълбоците си.
— Ние сме партньори! Дует!
Джавра се засмя.
— Не. Дует? Не, не, не.
— Каквато и да е — рече Уирън, — изглежда доста коварна. Не ми се иска да ме удари в гърба.
— Изобщо не се притеснявай за това! — сопна му се Шев. — Повярвай ми, като ти казвам, че не искам да вземам участие в тая глупост. Що се отнася до коварството, опитах се да се измъкна от тая работа и да си отворя пушалня, но моята партньорка я изгори до основи!