Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Можеше спокойно да не ми каже, че го е познавал.
— Така е. Но тези негови физически способности… Не се опитвам, разбира се, да създам някаква нагласена хипотеза, но все пак чувствам, че този тип е бил доста необикновен.
Кимнах.
— От снощи насам прехвърлих всичко на няколко пъти през главата си — казах аз. — Ако наистина не е оттук, нямам дори представа откъде би могъл да бъде.
— В такъв случай вероятно сме изчерпали тази линия на нашето разследване — каза Бил.
Двамата поехме по един нов завой и той спря за известно време, за да погледа полета на няколко птици, които току-що се бяха отделили от блатистата почва край водата. После погледна назад към мястото, откъдето бяхме дошли и продължи:
— Кажи ми, просто ей така, какъв е твоят… ъ-ъ… ранг?
— Какво имаш предвид?
— Ами ти си син на Принц на Амбър. Какъв те прави това?
— Имаш предвид титлата ли? Аз съм Херцог на Западните Покрайнини и Граф на Колвир.
— Което значи?
— Което значи, че не съм Принц на Амбър и че няма защо да се притесняват за мен като за евентуален престолонаследник или подбудител на заговор срещу краля…
— Хм.
— Какво искаш да кажеш с това „хм?“
Той сви рамене.
— Доста исторически изследвания съм изчел. Никой приближен на краля не е в безопасност.
На свой ред вдигнах рамене.
— Когато се свързах с тях за последен път, на семейните барикади беше спокойно.
— Е, това също би могло да мине за добра новина.
Още няколко завоя и се озовахме на едно по-широко място, покрито с камъчета и пясък, където теренът се издигаше плавно на около десетина метра, след което завършваше рязко със стръмен крайбрежен склон, висок около два метра и половина. Оттук виждах добре повърхността на водата и няколкото оголени корена на дърветата, израсли на върха на склона. Бил седна на един голям, кръгъл камък в сянката на дърветата и запали отново лулата си. Водата се плискаше в удобния пристан, набраздена от вълнички. Постояхме за известно време на това място, загледани в искрящата водна повърхност.
— Хубаво е тук — казах аз малко по-късно. — Красиво местенце.
— Ъ-хм.
Обърнах се към Бил. Той гледаше в посоката, от която бяхме дошли. Понижих глас.
— Има ли нещо там?
— Преди няколко минути — прошепна той, — успях да мярна фигурата на човек, който се разхождаше по същия маршрут. После обаче го загубих.
— Дали да не се поразходя назад?
— Сигурно няма смисъл. Денят е прекрасен. Доста хора обичат да скитат насам. Просто си помислих, че ако изчакаме за няколко минути, той ще се покаже. Обратното би означавало, че е тръгнал в друга посока.
— Можеш ли да ми го опишеш?
— Не. Зърнах го едва-едва. Мисля, че няма защо да драматизираме чак толкова. Вероятно размислите около твоята история са ме направили малко по-предпазлив или пък ме гони страхова невроза. Не съм съвсем сигурен кое от двете.
Изрових лулата си, напълних я, запалих, и двамата зачакахме. И така около петнайсетина минути. Никой не се появи.
Накрая Бил стана и се протегна.
— Фалшива тревога — каза той.
— Вероятно.
Той закрачи напред и аз го последвах.
— Освен това ме притеснява госпожица Джасра — каза той. — Значи казваш, че вероятно е пристигнала с помощта на Картите, след което те е нокаутирала с ужилването си?
— Точно така.
— Да си я срещал преди?
— Не.
— Предположения за самоличността й?
Поклатих глава.
— И защо точно преди Валпургиевата нощ? Разбирам, че една определена дата би могла да е от значение за някой откачен, освен това съм чувал, че някои примитивни народи отдавали огромно значение на смяната на сезоните. Но „З“ действа прекалено последователно за психо-диспансеризиран. Що се отнася до онзи другия…
— Идеята беше на Мелман.
— Да, но той също е бил част от плана. Бас държа, че най-вероятно нещо го е навело на подобна мисъл. Признал е, че неговият Учител не е споменавал за нещо подобно. Просто така си мислел. Добре, ти си по-наясно от мен с тази материя, кажи ми, би ли могло убийството на човек от твоя род да отключи вратите към някаква реална сила, ако бъде направено в определен ден от годината?