Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не разбирам.
— Нито пък аз — каза Бил. — Освен това ситуацията хич не ми харесва.
— Значи той се държа необичайно. Мислиш ли, че ни е следил?
— Сега вече да. Странните събития свързани с теб взеха да стават твърде много.
Обърнах се.
— Тръгвам след него — казах аз. — Ще разбера какво става.
— Не, недей.
— Няма да го нараня. Има си и други начини.
— Може би ще е по-добре да го оставим да си мисли, че е успял да ни заблуди. По-късно може да опитам да го предизвикам да каже или направи нещо, което би ни помогнало. От друга страна това, което ще направиш с него, дори да става дума за някакъв магически способ, би могло да го предупреди, него или някой друг, че сме наясно с положението. Остави нещата така, бъди доволен за предупреждението и имай едно наум.
— Прав си — казах аз. — Така да бъде.
— Хайде да се прибираме и после да прескочим до градчето, за да хапнем. Искам да мина през офиса си, за да взема някои документи и да завъртя няколко телефона. После имам среща с един мой клиент. Докато се занимавам с него, ти би могъл да вземеш колата и да се разходиш наоколо.
— Чудесно.
Докато вървяхме към къщата, аз размишлявах върху нещата, за които не бях споменал пред Бил. Например, не бях му казвал, че около лявата ми китка се е увила невидима метална корда за душене, която притежаваше няколко доста необичайни и полезни качества. Като например способността й да ме предупреждава за всякакъв сорт гадни намерения по мой адрес, което не бе спирала да прави в присъствието на Люк през първите две години, преди да успеем да се сприятелим. Каквато и да беше причината за странното поведение на Джордж Хансен, Фракир не ме предупреди, че той би могъл да ми мисли злото.
Странно все пак… Имаше нещо необичайно в начина му на говорене, в начина, по който артикулираше думите си…
След обяда Бил се зае със своя клиент, а аз поех на разходка с колата. Насочих се към мястото, където бе живял баща ми. Бях идвал до къщата и преди на няколко пъти, но така и не влязох вътре. Може би защото не можах да измисля някаква сериозна причина, за да го сторя. Паркирах колата встрани до банкета, при едно възвишение, и се загледах натам. Бил ми бе споменал, че сега в къщата живее младо семейство с деца, както сам се уверих от разпръснатите в далечния край на градината играчки. Замислих се какво ли е човек да отрасне на подобно място. Аз не бих се отказал. Къщата изглеждаше добре поддържана и дори някак одухотворена. Предположих, че обитателите й са щастливи хора.
Къде ли се намираше сега баща ми — ако, разбира се, беше все още между живите. Никой не бе успял да установи връзка чрез неговата Карта, макар това да не доказваше нищо. Има доста начини някоя от Картите да бъде блокирана, а между тях и един по-особен, който според слуховете касаеше именно баща ми. Не исках да мисля за това.
Говореше се, че татко е бил доведен до лудост в Царството на Хаоса от проклятието на собствената ми майка. Говореше се също, че сега той скита безцелно из Сенките. Майка ми отказа дори да коментира тези слухове. Имаше и други версии. Като например, че баща ми се бил уединил във вселената на своето собствено творение и не желаел да се завърне. Това поне обясняваше донякъде, защо никой не може да се свърже с него. Или пък, че след като напуснал Царството на Хаоса, той просто намерил смъртта си. Много от моите роднини там ме бяха уверили, че той наистина си е тръгнал, което значеше, че ако слуховете за смъртта му са верни, то това не бе станало в Царството на Хаоса. Други пък твърдяха, че са го виждали на най-различни места, а той се държал доста странно. Бяха ми казали дори, че са го срещали в компанията на някаква няма танцьорка — дребничко, красиво момиче, с което пътували заедно и общували с езика на знаците. Той самият едва проронвал но някоя дума. Други твърдяха, че го видели да се развихря в някаква долнопробна кръчма, от която бил изгонил всички други посетители, за да може да се наслаждава необезпокояван на свирнята на музикантите. Не можех да се доверя безрезервно на която и да е от тези истории, макар че здравата се бях потрудил, за да се добера до тях. Дори призоваващата сила на Логрус не бе успяла да открие баща ми, въпреки многобройните ми опити. Разбира се, причината за това можеше да се дължи и на факта, че способността ми да се концентрирам също има своите граници.