Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не помня да съм чувал за нещо подобно. Естествено аз също не съм наясно с доста неща. Доста по-млад съм от повечето адепти. Накъде биеш все пак? Твърдиш, че той едва ли е луд, но едновременно с това не искаш да приемеш теорията за Валпургиевата нощ.
— Не знам. Просто мисля на глас. И двете възможности ми се струват вятър и мъгла. Във френския чуждестранен легион например, не само че позволяват на всеки войник да се натряска на 30-ти април, ами после му дават и няколко дни за изтрезняване. На този ден се е състояла битката за Камерун, увенчана с една от най-славните победи на Легиона. Но това едва ли обяснява нашия случай.
— Ами сфинксът? — продължи неочаквано Бил. — Защо една от Картите те изпраща на място, на което ти се налага да се потиш над тъпи гатанки, за да не се простиш с главата си?
— Вероятно за да се простя с главата си.
— И на мен така ми се струва. И все пак е доста странно. Знаеш ли, обзалагам се, че навсякъде по пътя ти са заложени подобни капани.
— Не е изключено.
Пъхнах ръка в джоба си, за да ги извадя.
— Остави ги — каза Бил. — Не си търси белята. Май ще е по-добре да ги зарежеш, поне за известно време. Бих могъл да ги заключа в сейфа в моя офис.
— И сейфовете не са чак толкова сигурно място. Не, благодаря. Искам да са у мен. Може и да се намери начин да ги проверя, без да рискувам.
— Ти си експертът в тая област. Но я ми кажи, не може ли някой да се промъкне при теб с тяхната помощ…
— Не. Принципът им е по-различен. Необходимо е твоето внимание, за да заработят, и то — концентрираното ти внимание.
— Е, това ме успокоява донякъде. Аз…
Бил отново погледна назад. Някой се задаваше по пътечката. Раздвижих пръстите си, без да го съзнавам.
После чух как Бил въздъхна с облекчение.
— Всичко е наред — каза той. — Познавам го. Това е Джордж Хансен. Той е син на собственика на съседната ферма. Здрасти, Джордж!
Приближаващият се мъж ни махна. Беше среден на ръст, със солидно телосложение и пясъчно руса коса. Носеше дънки „Ливай’с“ и фланелка на „Грейтфул Дед“ със затъкната кутия цигари в навития й ляв ръкав. Изглеждаше ми току-що прехвърлил двайсетте.
— Здрасти — отвърна той, докато се приближаваше. — Жесток ден, а?
— Определено — съгласи се Бил. — Затова и сме тръгнали на разходка, вместо да си стоим у дома.
Джордж премести погледа си върху мен.
— Аз също — каза той, прокарвайки зъби по долната си устна. — Денят наистина си го бива.
— Това е Мърл Кори. Той е мой гостенин.
— Мърл Кори — повтори Джордж и протегна ръка. — Здрасти, Мърл.
Здрависах се с него. Дланта му беше леко влажна.
— Сети ли се?
— Ами… Мърл Кори — повтори той отново.
— Познаваш баща му.
— Така ли? А-а, да.
— Сам Кори — продължи Бил и ми хвърли един поглед през рамото му.
— Сам Кори — повтори Джордж. — Вярно бе! Радвам се, че се запознахме. Ще поостанеш ли?
— За няколко дни, предполагам — отвърнах му аз. — Нямах представа, че познаваш баща ми.
— Готин човек — каза той. — Иначе откъде си?
— От Калифорния, но реших да сменя обстановката.
— Накъде си тръгнал.
— Всъщност зад граница.
— Европа?
— Още по-далеч.
— Звучи ми страхотно. И на мен се ще да попътувам някой ден.
— Може и да стане.
— Може. Ами, аз ще вървя. Приятна разходка, момчета. Радвам се, че се запознахме, Мърл.
— Аз също.
Той отстъпи, махна с ръка, обърна се и се отдалечи.
Погледнах Бил и забелязах, че трепери.
— Какво има? — прошепнах аз.
— Познавам това момче още откакто се роди — каза Бил. — Изглеждаше ли ти дрогиран?
— Поне не със спринцовка — по ръцете му нямаше белези. Пък и не изглеждаше чак толкова отнесен.
— Да, но ти не го познаваш така, както аз го познавам. Изглеждаше ужасно… различен. Промених името на баща ти на „Сам“ съвсем импулсивно, просто защото почувствах, че нещо не е наред. Начина му на говорене, стойката, походката… всичко беше променено. До неузнаваемост. Очаквах да ме поправи и тогава щях да замажа всичко с някоя шега за старческата си изкуфялост. Но той не го направи. Вместо това се върза. Мърл, това си е страшничко! Той познаваше баща ти твърде добре, при това като Карл Кори. Карл обичаше да поддържа къщата си чиста, но не си падаше особено по плевенето на градината или по събирането на падналите листа. Джордж се грижеше за неговата градина години наред, докато беше ученик. Отлично знаеше, че баща ти не се казва Сам.