Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Линиите щяха да продължат да се проточват към безкрая на Сенките, докато достигнеха до обекта на моето желание, или пък докато аз загубех търпението или концентрацията си. Най-после. Усетих как линиите трепнаха като кордата на въдица, на която се е хванала риба.
— Готово — казах и бързо ги изтеглих.
Във всяка от ръцете ми се появи по една запотена бутилка бира. Сграбчих ги и подадох едната на Бил.
— Ето това имах предвид, когато ти говорех за извличане на предмети от Сенките — казах аз и вдишах дълбоко. — Достигнах до определена Сянка и взех бирите оттам. Така ти спестих ходенето до кухнята.
Бил разгледа оранжевия етикет на бутилката и странния зелен надпис върху него.
— Марката нещо не ми е позната — каза той, — да не говорим за езика. Сигурен ли си, че е безвредна?
— Да, търсих истинска бира.
— Не си се сетил да прибереш и една отварачка, нали?
— Ох — казах аз. — Извинявай. Ей сега ще…
— Няма нужда.
Бил стана, отиде до кухнята и след малко се върна оттам с отварачка. После отвори първата бутилка и съдържанието й се поразпени, затова му се наложи да я подържи над кошчето за боклук. Същото се повтори и с втората бутилка.
— Е, нещата се поразклащат, когато човек ги изтегли отнякъде с такава скорост — обясних аз. — Обикновено не си доставям бирата по този начин и затова забравих да се съобразя с…
— Няма нищо — каза Бил, докато изтриваше ръцете си с носната кърпичка.
После надигна бутилката си.
— Поне бирата си я бива — отбеляза той. — Чудя се дали… Не.
— Какво?
— Дали не би могъл да примъкнеш и по една пица?
— Твоята с какво да бъде? — попитах го.
На следващата сутрин си направихме дълга разходка покрай криволичещото поточе, което открихме в имота на един съсед и клиент на Бил. Крачехме бавно, а той, с пръчка в ръка и лула в устата, продължаваше да ме разпитва.
— Не обърнах достатъчно внимание на едно от нещата, за които ти спомена — отбеляза той, — тъй като за момента бях погълнат от някои други страни на ситуацията. Значи, когато двамата с Люк сте се озовали на Олимпийските финали, стената между вас рухнала?
— Да.
— А в каква дисциплина се състезавахте?
— В няколко различни — лекоатлетически. И двамата бяхме бегачи и…
— И неговото време се оказа близко до твоето?
— Адски близко. В някои дисциплини на свой ред бях в ролята на догонващ.
— Странно.
— Кое по-точно?
Брегът стана по-стръмен и преминахме по няколкото удобни за стъпване камъка от другата страна на потока, където пътят беше с метър-два по-широк и доста по-утъпкан.
— Според мен — каза Бил, — фактът, че Люк е бил приблизително толкова добър в тези дисциплини, колкото си и ти, е нещо повече от чиста случайност. Доколкото знам, вие амбъритите, сте няколко пъти по-силни от кое да е човешко същество и притежавате невероятен метаболизъм, който ви дарява с необичайна издръжливост и способност за възстановяване. Как тогава е бил в състояние да се мери с твоите върхови постижения?
— Люк е роден атлет и освен това винаги поддържа добра форма — отговорих аз. — На Земята има и други хора като него — много силни и бързи.
Бил поклати глава.
— Не споря, че е така — каза той. — Просто ми се струва, че съвпаденията взеха да стават твърде много. Този тип крие също като теб миналото си, а накрая дори се оказва, че знае кой всъщност си ти. Кажи ми, той падаше ли си изкуствоман?
— Моля?
— Искам да кажа, той също ли проявяваше особен интерес към предметите на изкуството? Беше ли колекционер?
— О, да. Двамата почти не пропускахме откриването на някоя нова галерия или музейна експозиция.
Бил изсумтя и метна някакво камъче, което цопна в потока.
— Така-а — започна той, — това отслабва една от опорните ми точки, но далеч не отхвърля цялата теория.
— Нещо не можах да схвана…
— Изглежда ми странно, че Люк също е познавал онзи откачен художник-окултист. Вярно, това, което ми каза за интересите му към изкуството, го обяснява в известна степен, още повече щом като Мелман е бил чак толкова добър.