Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Бил вдигна ръка.
— Чакай малко. Така и не разбрах как си успял да пренесеш чичо си Сухай долу в подземието.
— Разполагам не само с Картите на Амбър, но и с тези на Хаоса, за да мога да се свързвам с тамошните си роднини.
Той поклати глава.
— Всичко това е много интригуващо, но взехме да се отплесваме. Има ли още някой, който би могъл да прекоси Сенките? Или има други начини това да бъде постигнато?
— Да, има и други начини. Има магически същества, като Еднорога например, които биха могли да отидат, където си пожелаят. Освен това, всеки би могъл да последва Пътуващия или Магическото същество по техния път през Сенките, стига да не изгуби следите им. Почти като в балада на Томас Раймер. А дори само един от Пътуващите би могъл да преведе цяла армия. Да не забравяме и за обитателите на съседните до Царството на Хаоса и Амбър светове. Там се раждат могъщи магьосници — просто заради близостта до двата центъра на Силата. Някои от тях дори успяват да се доберат до тези центрове, но техните образи на Лабиринта и Логрус са несъвършени, затова те не могат да станат съвсем като нас. Но и на двете места такива хора не чакат нечие разрешение, за да си опитат късмета. Границите с тези Сенки са почти недоловими. Всъщност ние дори търгуваме с тези светове. Така установените от векове маршрути стават все по-лесни за следване. Дори пътят от центъра към тях е по-труден. Затова и поддържаме патрули. Като този на Джулиан в Ардън, на Жерар в морето и тъй нататък.
— Това ли са всички начини?
— Може би трябва да добавя и Бурите на Сенките.
— Това пък какво е?
— Естествен, но не особено добре изучен феномен. Най-удачното сравнение, за което се сещам, е с тропическия ураган. Едно от възможните обяснения е свързано с ритъма на вълните, които се разпръсват от Амбър и Царството на Хаоса към Сенките, причинявайки изкривявания в тяхната същност. Както и да е, когато възникне такава Буря, тя би могла да премине през доста сенки преди да утихне. Бурите понякога причиняват сериозни промени, друг път съвсем незабележими. Но често пренасят различни неща по пътя си.
— Включително хора?
— И това се е случвало.
Той допи бирата си. Аз последвах примера му.
— Ами Картите? — попита Бил. — Би ли могъл някой да се научи да ги използва?
— Да.
— И колко колоди се мотаят насам-натам?
— Не знам.
— Кой ги прави?
— В Царството на Хаоса имаше няколко посветени в това изкуство. Аз съм учил при тях. В Амбър това са Файона и Блийс, които, както разбрах, са започнали да обучават Рандъм.
— Магьосниците, за които ми спомена, тези от съседните кралства… Би ли могъл някой от тях създаде комплект от Карти?
— Да, но те биха се получили доста несъвършени. Според мен трябва да си истински адепт на Лабиринта или Логрус, за да се справиш достатъчно добре с подобна задача. Някои от тези магьосници все пак успяват да създадат нещо като дефектни Карти, чието използване крие рискове — като например да се озовеш на нужното място мъртъв или пък да попаднеш в някой кошмарен свят. Но понякога се случва и да стигнеш с тях до целта.
— А тези, които си открил в апартамента на Джулия?
— От истинските са.
— Според теб как са били създадени те?
— Някой, който знае как се правят Картите, е научил на това друг, за когото аз не съм и чувал. Не се сещам за друг вариант.
— Разбирам.
— Май не ти помогнах много, а?
— Трябва първо да помисля — отвърна Бил. — Как иначе бих могъл да подредя тази плетеница? Готов ли си за още една бира?
— Чакай малко.
Затворих очи и извиках в съзнанието си един от образите на непрестанно променящия се Логрус. Придадох конкретна форма на желанието си и две от призрачните му, разводнени линии станаха по-ярки и по-стабилни отпреди. Започнах бавно да движа ръцете си, имитирайки вълнообразните им движения и трептения. Накрая, когато те сякаш се сляха в едно, разтворих длани и насочих линиите навън, през Сенките.
Бил се прокашля.
— Ъ-ъ… Какво правиш, Мърл?
— Търся нещо — отговорих му аз. — Почакай малко.