Островът на изгубените [bg]

- Само дето науката е скучна - рече един от Гастоните.

- А и каква е тая смрад? - попита другият Гастон и фрасна брат си по главата. -Боб, а? Вълшебният зеленчук?

- Млъкнете - изсъска Карлос. Искаше да слуша.

Ръката на Реза пак се стрелна във въздуха. Нека аз! Нека аз!

- Говоря за магията на науката - подчерта Ин Сид, без да обръща внимание на Гастоните и на Реза.

- Извинете. Извинете, господине? - Реза не можеше да се сдържа повече. Направо подскачаше на стола.

Учителят въздъхна.

- Какво има, Реза?

Реза се изправи.

- Независимостно от всичко, редно е да се заяви основателно, че симплицистичните коментарии на съученицовете ми нямат никаква смисълност и относителност към фактологичния експеримент.

- Благодаря ти, Реза.

И Ин Сид, и Карлос разбраха, че Реза просто обяви Гастоните за глупави. Което изобщо не беше новина.

Реза прочисти гърло.

- Ако науката е действителностно магия - като такава и по същността си, би ли могло да се постулира на това основание и върху този фундамент, че науката сама по себе си, като такава и по същността си, е всъщностно магия, ако мога да се изразя така?

Ин Сид завъртя очи. От учениците се чуха приглушени хихикания и кискания.

- Да, Реза. Науката може да бъде обрисувана като магия. От определена гледна точка. Но не е нужно да приемаш мнението ми. Защо не започнеш днешния експеримент и да откриеш сам...

Ръката на Реза пак проряза въздуха. Целият клас се разсмя.

Ин Сид го изгледа строго.

- ...като съученика ти Карлос, който вместо да губи време с приказки е почти готов със задачата - той вдигна вежда.

Реза почервеня. Учениците се разсмяха още по-високо.

Днешният урок беше за инженерство. Сърцето на Карлос се стопли, когато се наведе прилежно над чина си и започна да чете как може да се направи метла робот, която мете сама.

Това беше решението на проблема му от сутринта. С това изобретение щеше да успее да изчисти Адското имение за нула време. Даже му беше измислил име: Мрумба.

Гастоните замърмориха, но Карлос не ги чуваше. Не и когато работеше. Той завинти поредния винт в мотора на метлата си.

Ето това беше истинската магия.

До края на първото междучасие Карлос не беше единственият, който се радваше да е на училище. Иви се радваше на решението си все пак да дойде. От една страна, още не беше видяла Мал. От друга, беше много стимулиращо да научи, че дори майка й никога да не я сметне за достатъчно красива, тя със сигурност бе достатъчно красива за семинара си по егоизъм, до който бяха допуснати само няколко ученици в класа по основи на егоизма. Както се оказа, самата тя можеше да води семинара.

- Великолепни са! - възторгна се Майка Готел, която разглеждаше домашното на Иви. На всички бе наредено да направят серия автопортрети и Иви бе прекарала няколко часа преди партито на Мал в изпълнение на тази задача. Красотата изискваше усилия, нали? Нали това повтаряше майка й непрекъснато?