Белязана [bg]

Минаха часове преди бавно да дойде в съзнание. Усети пулсираща болка в главата си и тежест върху гърдите. Вероятно почти се бе спуснала вечер, тъй като входът на пещерата бе обгърнат в сянка и Миранда се намираше сред почти пълен мрак. Опита се да повдигне лявата си ръка, но установи, че нещо й пречи. Лек опит да си послужи с десницата веднага припомни за болезненото й състояние. Успя да измъкне левицата си изпод каквото я притискаше. Първата й работа бе да опипа главата си, която сякаш щеше да се пръсне.

Доволна от наличието единствено на цицина и липсата на кръв, девойката се зае да използва свободния си крайник, за да определи притискащата гърдите й тежест. Бе гладка и твърда, наподобяваща камък или парче дърво. И също бе голяма. Дебела колкото бедрото й и приблизително със същата форма. Дали не бе паднал къс скала от тавана? Не, не тежеше като камък. Повърхността бе покрита с малки, припокриващи се цепнатини. Докато прокарваше пръсти, усети нещото да се раздвижва. Протегна се към пръстите й и се отпусна тежко. Движението бе приключено с повей топъл въздух, облял лицето й.

Миранда затаи дъх, а сърцето й затупа бясно. Сега си спомни къде е. Намираше се в драконово леговище, което оставяше много малко съмнение относно характера на лежащото връз нея. Неволно започна да трепери от страх. Създанието изглежда нямаше нищо против, тъй като дълбокото, ритмично дишане върху лицето й указа унасянето му.

Със здравата си ръка Миранда пристъпи към задачата да се измъкне от опасното положение. Плъзна я под драконовата глава, намирайки я достатъчно лека, за да я повдигне. Бавно и колкото се може по-плавно се опита да отпусне главата на животното на пода. След безкрайна поредица притеснители моменти успя, без да го събуди. Девойката се претърколи с все раницата, която още стоеше на гърба й, удряйки нараненото си рамо. Болката бе нетърпима, но Миранда съумя да запази тишина. Още няколко движения я изправиха на крака, като сърцето й биеше все така ускорено.

Девойката хвърли поглед към мястото, където бе лежала, само за да открие, че достигащите дотук слаби лъчи на слънцето осветяват празен под. Паникьосаното й търсене приключи при усещането нещо да се отрива в десницата й. Миранда се сепна, дръпна ръката си и трескаво се огледа. До нея, приседнал на задни лапи, стоеше малък дракон и я гледаше. Миранда застина. Създанието бе не повече от една пета от размера на видените преди това — може би с големината на едро куче — но реши ли, със сигурност можеше да я сведе до кървава пихтия за секунди.