Белязана [bg]

— Аз също съжалявам. Мразя тази война от дъното на сърцето си. Ако можех да помогна, щях да го сторя — каза Миранда.

— Съмнявам се, че би могла да сториш нещо, което да надмине онова, което вече направи случайно. Агентите ни докладваха, че действията ти са предизвикали раздвижване по най-високите нива. Каквото и да представлява този меч, очевидно означава страшно много за изключително важни хора. Ти си белязана. Умовете, от които зависи цяло кралство, са насочени към теб и това, което си сторила. Вълните все още се разпръскват — обясни Кая.

— Всички от хората ми разказват историята ти. Биха строшили вратата, за да те видят — рече Тус. — В момента са въодушевени. Готови са за битка.

Ликът на Кая бавно преля от печал към размисъл.

— Може би не всичко е изгубено. Миранда, желаеш ли да се присъединиш към каузата ни?

— Разбира се. Макар да не мога да си представя с какво бих могла да помогна.

— Вече стори достатъчно. И което е по-важно, хората ми вярват, че си сторила много повече. Именно това е важното. Може и да не си в състояние да се биеш редом с тях, както се надявах, но делата ти пак ще ги подтикнат към величие. Стига да не узнаят истината, самото ти присъствие сред нас ще ги окуражи да се бият. В замяна на членството ти, ще те пазим от армията.

Ако казаното от теб е истина, освен теб има само още един човек, който знае какво точно се е случило, а той е убиец. Малко вероятно е подобен човек да се обърне към хората, които е убил, за да им предложи описание. Да. За известно време трябва да те държим в сянка. Вероятно няколко месеца. Разпространяваното от войниците описание ще избледнее. Не след дълго ще можеш да крачиш по улиците със съвсем лека дегизировка — рече Кая.

— Ще бъдеш обучена. Още една въоръжена ръка — додаде Тус.

— Да, прав си, Тус. С течение на времето ще се превърнеш в това, за което хората ми те смятат, Миранда. Това може да е велик ден за каузата ни.

Тус оставаше невъзмутим както винаги, но Кая се радваше и за двамата. Миранда се насили да се усмихне. Нещата се отскубваха извън контрол. Само преди дни живееше простичък живот, макар и скиталчески. А сега се озоваваше в центъра на нещо, от което си нямаше и понятие, но очевидно от огромна важност. Щеше да бъде извор на вдъхновение за група ренегати, които работеха за края на сраженията, но със средства, които почти не се отличаваха от кланетата на бойното поле. Непретенциозният й живот се бе превърнал в бъркотия.

— Достатъчно. Предстои ни да изработим планове. Наш агент ни уведоми, че войниците разпространяват описанието на младо момиче със среден ръст, нормално телосложение и наранено дясно рамо. Не е ужасно специфично, но трябва да се постараем да променим колкото се може повече от това — рече Кая.