Белязана [bg]

Нощта се оказа дори по-приятна от последната. Постелката бе по-мека от койката, а огънят се погрижи да й е топло — поне страната, обърната към него. По склоновете неспирно се спускаше вихър, но дърветата пазеха сносен завет. Утрото я свари отпочинала и Миранда пое на път дори по-бързо от вчера. В края на преминалия без особени случки ден беше прекосила почти двойно повече разстояние. Спря да лагерува както първата нощ и докато се унасяше се замисли, че може би късметът й започва да се променя.

Съжали за тази си мисъл в мига, в който на третия ден отвори очи. Небето изглеждаше неестествено черно. На всичкото отгоре и въздухът бе наситен с онзи непогрешим мирис на задаващ се сняг. Спалният чувал и дърветата нямаше да я запазят срещу снежна буря. Миранда се замисли усилено. Ако не се лъжеше, бе зърнала характерни отвори по склона. Несъмнено представляваха входовете на пещери. Подслон. Ускори крачка и насочи поглед към планината. На места вятърът бе смел изцяло снега от склоновете, в едно такова място Миранда зърна голяма кухина. Бе достатъчно дълбока, за да е потънала в мрак.

Ледени кристалчета бяха започнали да брулят лицето й, когато се добра до пещерата. За да избяга от мощния вятър, девойката трябваше да навлезе много по-дълбоко, отколкото бе очаквала. Мракът бе непрогледен, като се изключи слабото сияние, което достигаше от входа. Миранда опря несвалената си раница до скалната стена и приседна на пода. Беше задъхана от бързането, всяко вдишване прогаряше дробовете й. Отпочивайки си, с изненада откри колко топла бе пещерата. Отръска някои от по-упоритите снежни кристалчета от наметката си и пое дълбоко въздух през носа. Влажната, плесенясала миризма, която бе очаквала, бе далеч по-слаба от очакваното, долавяна едва-едва. Наместо това преобладаваше богат земен аромат с леко загатване за пушек.

— Предполагам не съм първата, която се подслонява тук — рече високо. Отговори й само ехото.

Може би пещерата бе толкова топла, защото някой бе запалил огън по-навътре. За миг Миранда помисли да подири с кого споделя пещерата, но после се отказа. Отчасти се страхуваше, че може да не бъде посрещната добре, но най-вече беше прекалено уморена. Ако там има и друг обитател, викът й щеше да го е раздвижил. Когато ехото й бе последвано от тишина, девойката прецени, че ще може да изчака преминаването на бурята тук.

Хвърли поглед към входа на пещерата. Вятърът звучеше слаб, снегът дори не бе покрил хоризонта. Нямаше да мине дълго време, преди отново да продължи по пътя си. Очите й тъкмо бяха започнали да привикват към мрака, когато зърна мястото пред входа на пещерата да се затъмнява. Миранда присви очи към странната гледка, объркана. Разнесе се звук, наподобяващ шумоленето на кожа. Усилването му бе придружено с драскане и трополене, разнесло се от вътрешността на пещерата.