![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, но днес няма повече. Вече излапа половината ми днешна дажба и цялата утрешна. Надявам се някой от нас да се превърне в удивителен ловец удивително бързо, инак ни предстоят няколко дни на глад.
Миранда извади манерката си и отпи голяма глътка. Дракончето премлясна няколко пъти с език, давайки да се разбере ясно, че то също би желало да прокара соленото месо.
— Зная, от тази храна се ожаднява. Особено като се натъпчеш с двойна порция. Имам вода, но… не зная как да ти дам. Е… да опитаме — рече тя, наливайки малко в шепа.
Заради рамото това се оказа по-трудна от очакваното задача, но усилията не останаха неоценени. Езикът се стрелна светкавично, като че притежаващ собствен живот. Горната му част бе леко груба, а дъното му бе гладко. Виеше се в дланта й и около пръстите, предизвикал странно усещане. Откри, че езикът отделя особено внимание на драскотината, предизвикана по-рано от зъба. Напълвайки манта си отново, Миранда видя, че драконовият интерес се пренасочва към капчиците кръв. Време беше да сложи край на това.
— Трябва да подирим друг начин. Отчасти защото ръката ми замръзва, но най-вече защото се страхувам, че ще ти се усладя. Не че ти нямам доверие. Просто храната скоро ще свърши, а ти очевидно имаш голям апетит. Не искам да ти внушавам идеи за алтернативно меню! — обясни Миранда, сякаш дракончето щеше да я разбере.
Огледа се за нещо, в което да налее водата. Когато диренето й не се увенча с успех, девойката реши, че създанието ще пие по същия начин като нея.
— Отвори уста! — рече тя.
Дракончето объркано я изгледа.
— Виждаш ли? Ето така! — каза Миранда, сочейки към устата си, отваряйки я няколко пъти. — Можеш ли и ти?
Накрая дракончето направи достатъчно продължителна имитация, за да може Миранда да пръсне малко вода в зяпналата паст. Животното бързо разбра какво се иска от него, задържайки устата си отворена, докато жаждата му не бъде уталожена. Това отне цялото съдържание на манерката.
— Сега ще трябва да топя сняг, за да я заместя. Ако продължава така, ти ще станеш най-глезения дракон на света! — рече тя.
Незасегнато от подмятането, животинчето дощапа до спалния чувал и легна.
— Умори се? Та ти току-що се събуди! — отбеляза Миранда.
То не й обърна внимание, увивайки опашка около краката си и удобно полагайки глава отгоре. Миранда се усмихна. Хубаво беше да има спътник, макар че бебе дракон надали щеше да е първият й избор. Междувременно създанието се размести, за да отпусне глава в скута й. Девойката започна да го гали по обичния от него начин. И двете въздъхнаха доволно.
— Трябва ти име. Какво ще кажеш?
Дракончето се намести по-удобно и издиша.
— Като малка и аз обичах да лежа така, отпуснала глава в скута на мама. Беше преди много време, но още го помня, сякаш бе вчера. В място на име Кенвард. Там рядко падаше сняг. Всъщност през по-голямата част от годината валеше дъжд. И то не просто дъжд, а с гръмотевици и мълнии. Беше ме страх и когато не можех да спя, отивах при нея, а тя ми казваше, че всичко е наред.
Знаеш ли как ме наричаше? Мин. Така сгреших името си първия път, когато се опитах да го напиша. Тогава приличах много на теб. Млада, наивна… Обаче си нямах люспи. Предполагам не сме си приличали толкова, но все пак… Мисля, че така ще те нарека. Харесва ли ти?
Звярът се прозя и се протегна.
— Ще приема това за потвърждение — рече Миранда, шмугвайки се в спалния чувал под новокръстената си спътница, за да потъне в сън.
Утрото й се стори по-студено от обичайното. Дракончето бе спало върху Миранда през цялата нощ. Когато тя се събуди, създанието изглеждаше мъртвешки изстинало. Девойката се укори, задето не бе осъзнала, че Мин ще остане изложена на стихиите.