Краля демон [bg]

— Но — Раиса прехапа долната си устна — откъде ще намерим толкова хора? Времената са тежки. Кой би се записал в армията доброволно?

Той сви рамене.

— Превалци продават мечовете си на Ардън. Междувременно внасяме съмнителни бойци от юга. Защо да плащаме на чужденци да се бият за нас? Трябва да дадем на народа причина да остане у дома, където му е мястото.

— Каква причина? — попита Раиса.

— Не знам. Нещо, за което да се борят, в което да вярваш. Сносен живот. — Вдигна ръце във въздуха. — Не съм голям експерт. Аз съм просто курсант, но такова е мнението на баща ми.

— Знаеш ли дали… дали капитан Бърн е обсъждал стратегията си с кралицата? — попита Раиса.

Амон извърна поглед от нея и започна да сваля ръкавите на ризата си прекалено съсредоточено.

— Опитвал е. Кралица Мариана обаче има много съветници, а татко е просто капитанът на гвардията ѝ.

Раиса остана с впечатлението, че премълчава толкова, колкото и ѝ казва.

— А генерал Клемат? Какво смята той? — поинтересува се престолонаследницата. Клемат беше бащата на Кип и Кийт, настойчивите ѝ ухажори.

— Какво да ти кажа — Амон си потри носа. — Именно той доведе наемниците. Едва ли би подкрепил идеята ни за промяна.

— Имаме магьосници на наша страна — напомни Раиса и се замисли, че точно такъв разговор трябва да проведе и с майка си. — Имаме лорд Баяр и останалите от магьосническата гилдия. Те ще ни защитят от равнинците.

— Да — кимна утвърдително Амон. — Ако може да им се има доверие.

— Югът те е превърнал в циник — обвини го Раиса и потри очи. Чак сега осъзна колко дълъг ден преживя. — Нямаш доверие на никого.

— Така се оцелява там — отвърна Амон, загледан във фонтана.

Раиса сдържа прозявката си.

— Аз пък така се справям с ухажорите. Не вярвам на никого.

Амон вирна глава.

— Ухажори? И този момент ли настъпи?

— Учудваш ли се? — сви рамене Раиса. — Почти на шестнайсет съм. Майка ми се е омъжила на седемнайсет.

Амон я гледаше потресен.

— Но не си длъжна да се омъжиш веднага, нали?

Раиса поклати глава.

— Нямам намерение да се омъжвам скоро — заяви категорично тя. — Чак след години — добави, защото ужасът не слизаше от лицето на Амон. — Майка ми е млада и ще управлява още дълго. — Раиса се радваше, че и тя има възможност да се прояви като експерт в някоя област. Контактите с момчета щяха да са ѝ приятни, но женитбата беше съвсем друго нещо.

— Рай. Да не те омъжат за някой старец? — попита Амон с типичната за рода Бърн безцеремонност. — Не че смятам баща ти за… е, доста по-възрастен е от кралицата.

— Зависи. Мога да се омъжа за главатар на някой от клановете или дори за крал или принц на Тамрон или Ардън. Но не е изключено да е и старец, да. Това е добър повод да отлагам женитбата възможно по-дълго.